Интервюта на Ирина Недева със Сара Перин, Искра Стойкова и Мустафа Рамадан
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има ли социални алтернативи за бедните и различните - Сара Перин и Искра Стойкова споделиха в "Хоризонт до обед" опита на Тръста за социални алтернативи в подкрепа на образованието на ромски деца и за предотвратяване на ранните бракове. Как от гетото в Провадия се стига до Американския университет - историята на Мустафа Рамадан беше разказана в предаването.
През последните години работихме с повече от 200 училища и 200 детски градини. Бенефициентите са повече от 90 хиляди, каза Сара Перин.
Почти всички наши проекти са насочени към маргинализирани квартали, които не са само ромски, но броят на ромите е по-голям. 42 процента от ромите са недохранени в сравнение с 6 процента в страната като цяло. 90 процента нямат достъп до течаща вода и канализация. Приобщаването им към пазара на труда е трудно. Това са ключови предизвикателства за България. Неспособността на България за ефективно включване на тези хора към пазара на труда струва 562 милиона евро на години. Цената на индивидуално ниво също е високо. Много деца са се отказали от мечтите си, след като не са намерили помощ, за да ги постигнат, отбеляза Сара Перин.
Повече от половината роми живеят в квартали извън регулация. Семействата не могат да искат от общината подобряване на обществените услуги. Ние се стремим да създадем възможност те да купят земята, на която са изградени жилищата им, а впоследствие и къщите. Узаконяването на тези квартали е важна крачка, даваща възможност на общините да кандидатстват например за финансиране на достъпа до комунални услуги. Това е в полза на самите семейства.
В България съм от 1999-а година и работя с различни уязвими групи. Пътувам навсякъде. Питам всички семейства какво искат и повечето искат къщите има да станат законни, искат да станат като всички други граждани, подчерта Сара Перин.
Искра Стойкова засегна проблема за ранното отпадане от училище и ниската грамотност.
Причините трябва да търсим в най-ранното детство. Първите 1000 дни от живота на човека са много важни. Знаем, че ромските деца са много по-болни от другите деца. Желязодефицитните анемии сред ромските бебета са над 60 процента. Това определя развитието по-нататък. Има висока степен на бедност и липса на знания у родителите. В периода от 0 до 3 години основният проблем е ограниченият достъп до здраве.
Броят на ромските деца в семейство намалява с годините. В момента те са 2,5. Но не е това решението. Те не търсят решение чрез раждането на повече деца. Имат ограничен достъп до контрацепция, а това е крайна мярка. Това е, защото момичетата и жените нямат достъп до контрацептивни материали.
Много малко от ромските деца влизат в детски градини, в училище отиват с много по-слаба подготовка от другите.
Нова програма предоставя домашни посещения от акушерки на момичета, които стават майки за първи. Посещенията са от ранния стадий на бременността до 2 години на детето. Програмата е интензивна, предлага и допълнително подпомагане, добави Стойкова.
