Целта на целия ЕС, както и на отделните правителства, е да продължат да затягат контрола на външните граници на ЕС, по-конкретно на морските граници, за да намалят риска от внасянето на такъв тип пратки от трети страни, в които се практикува незаконен риболов и не се упражнява контрол върху тази индустрия. ЕС работи в посока уеднаквяване на процедурите в различните държави, но все още има проблеми в определени държави, в които контролът върху границите не е толкова сериозен и от там успяват реално да влязат незаконно пратки.
Мерките могат да се изразяват в няколко аспекта. На първо място, така наречената "преценка на риска", тоест, когато влиза определена пратка от рискова държава, в която се знае, че се практикува незаконен риболов - тя задължително трябва да бъде проверена щателно и максимално подробно. На второ място, трябва да се осъществява ветеринарен контрол, който да провери на изхода рибата. На последно място, ако се наложи, могат да се направят ДНК тестове, с които да се провери самото съдържание на пратката, дали отговаря на документите, и на вида, който е посочен в документите за улов, така наречените "сертификации за улов".
Важно е да отбележим, че в България процедурите са доста добри и ние сме от добрите примери, но има случаи с инцидентни вноски от рискови държави и това е по-скоро проблем, тъй като в мащаб те реално оказват по-сериозно влияние, коментира Божидар Иванов.
Работим в посока да образоваме хората как точно да избират риба. Най-важното е да се създаде рефлекс за търсене на информация за произхода на съответната риба, независимо дали е от магазин или голям супермаркет, подчерта експертът:
Задължително потребителите трябва да обръщат внимание откъде е уловена рибата, по какъв начин е уловена и от коя държава. Тази информация задължително трябва да присъства на етикета. Ако липсва, по-скоро препоръчвам на хората да не купуват тази риба, тъй като има шанс тя да е уловена по нелегален начин. ЕС оказва контрол, като дава така наречените "жълти" и "червени" картони на определени държави, които, ако не предприемат мерки за ограничаването на незаконния риболов, ЕС им налага санкция, като не им позволява да внасят под никаква форма риба и морска храна в рамките на свободния пазар на ЕС. От гледна точка на местно ниво наистина няма универсални мерки, просто трябва да се осъществява текущ контрол на водоеми, източници и проверка на превозни средства, които пренасят риба.
През 2008 година беше приет регламент на Европейския съюз за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Преди десет години, преди приемането на регламента, данните са показали, че ежегодно 500 000 тона незаконно уловени рибни продукти са били внасяни на европейския пазар. Тази незаконна дейност на стойност 1,1 милиард евро е нанесла вреди на местната общност и бизнеса и е довела до изчерпване на морските ресурси.
