Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев нарече „недостатъчни“ законодателните промени, свързани с трудовата миграция, които бяха внесени от депутати от управляващата коалиция в петък.
Предложението, така както е внесено, не е достатъчно адекватно и радикално, каза Велев в понеделник в коментар пред репортера на "Хоризонт" Мария Костова.
В първа реакция по внесените предложения от синдикатите обаче изразиха опасения, че при широкото отваряне на пазара на труда за чужденци има риск родните кадри да бъдат изтласкани от чуждите.
Става въпрос за предложения за промени в приетия вече на първо четене Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, които бяха внесени 10 минути преди 18 часа в петък от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти".
С поправките се разрешава наемането на двойно повече работници от страни извън Европейския съюз в българските фирми. В момента тези работници могат да бъдат най-много 10% от средносписъчния състав на дадено предприятие, като предложението е те да станат 20%, а за малките и средните предприятия - 35%. В мотивите си вносителите са посочили, че сега действащото ограничение за заетост на работници от трети държави - до 10% от всички, е морално остаряло и неефективно.
Сред другите предложения са отпадане на списъка с професиите, по които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, а също така и отпадане на така наречения "пазарен тест" за издаване на Синя карта на ЕС специалисти - това е предварително проучване на кадрите, което работодателите правят за определени групи професии. По този начин се цели да се облекчи достъпът на чужденци с висше образование до българския пазар на труда.
Трудовият пазар губи всяка година поради пенсиониране около 100 хиляди души и на тяхно място идват навършили 18 години малко над 50 хиляди - тоест с над 40 хиляди всяка година се увеличава тази "дупка", това е 10 пъти повече, отколкото е нетната емиграция, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Той припомни, че недостигът на специалисти с определена квалификация на пазара на труда е сред най-болезнените проблеми за работодателитеи добави: Даже и да спре изтичането на работна сила в чужбина и обратно - да започне завръщането й, ние пак не можем да си решим проблема с трудовите ресурси.
Становището на бизнеса е, че при ръст на икономиката няма как да се справим без внос на работна ръка: И всички страни в Европейския съюз, освен България, това го разбират много добре и провеждат активни политики за насърчаване на трудовата, подчертавам - трудовата имиграция. Те подпомагат компаниите за отпускане на средства за езиково обучение, за настаняване и така нататък и премахват всякакви пречки, въвеждат максимално облекчени режими за внос на персонал. В европейското законодателство няма изискване за процент заети в дадено предприятие граждани на трети страни.
Трябва държавата всячески да съдейства да се облекчи, а не да се затруднява вноса (на работна сила), да се ускори подписването на двустранни спогодби с Украйна, Молдова и с други страни - въобще да предприемем енергични действия в тази посока, каза шефът на АИКБ. - Той бе категоричен, че рестрикциите за трудовата емиграция са в ущърб на националния интерес, задържат развитието и "това граничи с безотговорност и национално предателство".
От страна на синдикатите обаче широкото отваряне на пазара на труда за чужденци се посреща с недоверие и опасения, че българските работници ще бъдат поставени в неравностойно положение и че има риск родните кадри да бъдат изтласкани от чуждите - а това на свой ред носи опасност още българи да напуснат Родината.
От КНСБ са категорични, че статистиката на Агенцията по заетостта не показва необходимост от завишаване на квотата за чужденци в големите и средните фирми. Според данните на синдиката за последните две години има само 10 фирми, които са пожелали да надвишат квотата от 10% за чужда работна ръка, и те са микро и малки предприятия.
Синдикални експерти припомниха за "Хоризонт", че над 70 хиляди безработни българи са на пазара на труда повече от една година, а обявените от бизнеса свободни работни места са едва 12 000 в Бюрата по труда.
Повече по темата чуйте от звуковия файл.
