Един град оставен сам на себе си върви към хаос и към загиване на центъра, тъй като той започва да се разраства настрани, което е най-лесният начин. Но това води до проблеми с трафика, тъй като трябва да се пътуват дълги разстояния с автомобил и наистина централните градски части започват да замират, тъй като там да се направи реконструкция или ново строителство е много трудно - заради редица причини: собственост, стари сгради и паметници на на културата, които изискват много повече инвестиции. И затова там е необходимо да има общинска и държавна политика за стимулирането на тези центрове, както е примерно в европейските страни - в Европа градските центрове най-привлекателните места и са туристически атракции, но там те запазват историческия дух на града, като създават инициативи, които подпомагат собствениците да поддържат сградите си в оригинален вид, а не примерно да ги реновират или надстрояват и да загубват този дух.
Това може да стане по няколко начина - единият начин е със субсидии за ремонти, другият - по- умен начин е чрез това, че всяка сграда всъщност има потенциал за надстрояване - и в един град, когато се приема устройствен план, тези така наречени "въздушни права" за надстрояването на сградата в някои държави, например САЩ, могат да бъдат продадени на друг желаещ - тоест той да построи повече в своя парцел. По този начин той откупува правата, плаща на собствениците тези въздушни права и те нямат право вече да надстрояват, но с парите могат да си оправят сградата. По този начин градът не се пренатоварва, тъй като общата площ, която е предвидена за тази зона се запазва - тоест от един парцел се прехвърля на друг, но общата не е повече, отколкото е предвидена.
