Можем само да благодарим на издателите, че на пазара сега се появи отново един от най-блестящите записи на монументалната творба на Верди „Реквием“. Записът е осъществен преди 37 години в Ню Йорк. Реквиемът е изпълнен на 22-и октомври 1980 г. в Айвъри фишер хол под диригентството на Зубин Мета, а на 24, 25 и 27 същия месец е записан. Оттогава до днес този запис се смята за една от най-сполучливите интерпретации на великата творба.
С удоволствие слушах диска! Възхити ме преди всичко виждането на Зубин Мета върху творбата. Много емоционално, но и много стриктно звучеше, без излишна сантименталност, но и с много напрежение. За осъществяването на записа той разполага с един фантастичен оркестър, каквато е Ню Йоркската филхармония, която откликва на всеки изискван нюанс. Очарова ме хорът, непознат за мен - "Музика сакра хорус", ръководен от Ричард Уестънбърг. Прекрасно пеене - спято и красиво, богато оцветено темброво, тънко нюансирано. Разбира се, в Реквиема трябва много да се говори за солистите, а те са познати майстори в областта на вокалното изкуство. Започвам с блестящия Пласидо Доминго - в прекрасна гласова форма, много артистичен, много стабилен, глас с неограничени възможности. Монсерат Кабайе използва всички присъщи на нея средства - гласът й е ангелски, красив, нежен. Във финала „Libera me“ е забележително нейното пианисимо! Всъщност нейната героиня е страдаща и примирена, спокойна, ангелски спокойна. Басовата партия с достойнство изпълнява дългогодишният солист на Метрополитън Паул Плишка, благородно и строго. Само мецосопранът Бианка Берини като че ли не е на висотата на това изпълнение, с тембъра си нейният глас се отделя, нарушава хармонията. Но въпреки това цялостно Реквиемът е прекрасно изпълнен.
Остава да добавя, че в приложената към диска книжка има пълни подробности за написването на Реквиема от Верди. Някои факти са по-малко познати. Ето един от тях - след първото изпълнение на Реквиема в немски говорещите страни творбата се отрича. Критиците я намират за твърде оперна, с много външни ефекти. Даже големият немски диригент Ханс фон Бюлов обвинява Верди че е „най-големият разрушител на италианския вкус“. Но само след няколко години Бюлов пише пламенно писмо на Верди, пълно с възторг пред неговото творчество и извинения за необмислените критики срещу Реквиема.
