Той е един от най-известните ни музиканти, неговата популярност се разпростира далеч зад територията на професионалната му заангажираност. Умее да владее публиката не само от сцената, когато свири, но и тогава, когато говори, не като пламенен оратор – трибун, а като мислещ човек, наблюдаващ, анализиращ и разбиращ случващото се с неговите движещи сили и субекти. Изкуството на интерпретацията има многоизмерни прояви в неговите разнообразни роли. Не се колебае да влезе във високите етажи на властта, да проектира фестивал на изкуствата, който превръща в институция. Факторът култура и факторът власт, осъзнати в своята магнетична и покоряваща сила, се съизмерват, наслагват, правят всевъзможни опити да се подпомогнат взаимно дори и когато в стила на времето се надлъгват в своята ангажираност.
Със сигурност това не е път на човек, който е решил да живее на Парнас, заобиколен единствено от Музите. Предпочитал е да бъде действащо лице в горещите събития, да гради стратегия, да бъде законотворец в новото време. Следователно да събира негативите на високопоставения пост и на ефекта от балансирането, да бъде във фокуса не само на общественото внимание, но и на обществената критика.
Цигуларят проф. Димо Димов е бивш министър на културата, бивш депутат в Народното събрание, бивш български посланик в Дания, бивш ректор на Музикалната академия в София. Създаде нещо невиждано у нас – фестивала "Празници на изкуствата“ и академия „Аполония“ в Созопол. Това бе в средата на 80-те години, когато очевидно е имало нужда от „изпускане на парата“ под контрол и наблюдение от вездесъщите служби. Но той го направи блестящо, като дух, атмосфера, артистизъм, и не на последно място, като ръководене. Съществуването му до днес е огледало на всеобщото ни развитие като култура и със сигурност е традиция, която промени това място.
Но най-първо от всичко, цигуларят Димо Димов създаде струнен квартет „Димов“, с който извървя много дълъг път на музикант. Квартетът още в началото си получи най-високи награди от международни конкурси, множество ласкави критични оценки в десетките си концерти у нас и в чужбина. Най-много пътуващият състав, заедно с ансамбъла „Софийски солисти“, за няколко десетилетия, като емблема на българското изкуство по света. И със сигурност най-записвания камерен състав, защото квартет „Димов“ има около 80 грамофонни плочи, включително и от „Хармония Мунди“ във Франция.
Днес, когато светската суета е избледняла и общественият прожектор намира все нови и нови обекти, от тези записи – студийни и документални от концертните програми през годините, могат да се чуят непреходни музикални истини, докоснати и белязани от съкровеното.
Съпреживяното от четирима музициращи артисти. Настъпило е времето за пресяване и пренареждане в личното битие.
