„Временните инсталации в градска среда, за разлика от паметниците, експериментират - с употребата на публичното пространство, с реакциите на хората, на творците, на критиката, на медиите, на властите. И в този смисъл те са по-полезни за живота на града, отколкото паметниците. Паметникът трябва да е нещо изключително, за да има правото да остане", вярва творецът, който не търси провокацията сама по себе си и казва, че тя винаги е свързана с живота и проблеми, които го занимават.
„Хубавото на този жанр е, че като че ли рамката между зрителя и произведението става по-прозрачна, по-достъпна, по-преодолима, за разлика от рамката на „Мона Лиза" например", размишлява Бояджиев.
В настоящата изложба в Софийската градска художествена галерия са включени произведения от началото на 90-те до днешния ден, сред които авторски реплики и реконструкции на ключови и рядко показвани творби. Произведенията му са свързани с пренареждане на социалните, идеологическите и религиозните властови йерархии, с промяна на стойностите и с изследване на връзките между лично и публично пространство, глобални и местни територии, с търсене на пресечните точки на капитализма и демокрацията, консуматорството и новите модели на живеене, отбелязват кураторите на изложбата.
