Според скорошно проучване профилът на днешният български учител е: жена, над 50 години, с висше образование. Още по-точно казано 84% от учителите са жени и няма признаци съотношението да се промени в близко бъдеще. С огромно уважение и признателност към дамите, които самоотвержено и достойно поемат тежестта на образоването и възпитанието на децата ни в почти невъзможни за нормална работа условия, все пак трябва да кажем, че слабото мъжко присъствие в училище има своите сериозни минуси. От една страна отношенията в учителския екип, колкото и да са колегиални и културни, се развиват в плоскостта на женското общуване, лишено от мъжкия контрапункт. Що се отнася до учениците, отсъствието на положителни мъжки модели на поведение и житейска позиция, особено за момчетата, е пропуснат шанс да следват реален пример, а не просто да изпълняват предписания за градивно поведение. Едва ли само заплащането обяснява непривлекателността на учителската професия за мъжете у нас. Според психолога Горян Воденски, педагогически съветник в 31 СУЧЕМ в София, израснали и възпитани в предимно женска среда, младите хора свикват с представата, че учителстването е женска работа. От значение е също и че мъжете се нуждаят от успехи в по-краткосрочен план, докато плодовете от труда на учителя се виждат след години и тук търпението и отдадеността на жените са огромно предимство. Докато не се намерят ефикасни начини за привличане на мъже към учителската професия, липсата на баланс между половете би могла да се компенсира с решения на училищно равнище – като се търсят и представят на учениците положителни примери за мъжко поведение или като се поверяват някои от „съпътстващите“ длъжности на представители на дефицитния пол.
