Тя е първата жена, хабилитирано лице в най-старото висше училище в България СУ „Св. Климент Охридски“, основател на катедрата по атомна физика в Алма Матер и на Лабораторията по радиоактивност в БАН. Удостоена е от университета в Кембридж с титлата „магистър арбитус“ и със специално внимание от родните тайни служби след 9 септември 1944 г. Разминава се „на косъм“ с Нобеловата награда по физика за 1935 година.
За проф. д-р Елисавета Карамихайлова разказва физичката Пенка Лазарова, която заедно с колегата си проф. д-р Никола Балабанов е автор на книга за тази забележителна жена и учен.
От ядрената физика – към астрофизиката и молекулярната биология: нюанси по темата добавят доц. д-р Люба Славчева за жените в астрономията – от Хипатия в Античността до Вера Рубин в наши дни и доц. д-р Милена Георгиева, с която търсим отговор на въпроса: защо Розалинд Франклин не получи Нобеловата премия за откриване на ДНК-спиралата заедно с Джеймс Уотсън, Франсис Крик и Морис Уилкинс, въпреки, че го заслужаваше?
„Вечният двигател“: д-р Наталия Берберова от Института по оптически материали и технологии към БАН, спечелила една от трите национални стипендии по програмата „За жените в науката“ за 2017-а разказва за новото издание на тази програма, създадена в рамките на международно партньорство между ЮНЕСКО и един от най-известните козметични концерни.
