България е сред "проблемните държави", споменати в дискусията за свободата на словото в Европа, предшестваща церемонията по награждаването на конференция в Будапеща. Форумът е посветен на свободата на словото. Журналисти от европейски вестници и други издания бяха наградени с Европейската прес награда. За предаването "12+3" по "Хоризонт" журналистът Светослав Терзиев изтъкна, че Страната ни е в групата на Полша, Унгария и Турция.
"Полша е на 54-то място в класацията на "Репортери без граници" по свобода на словото. Унгария – на 71-во, България е на 109-о а Турция – на 155-о. Оказа се, че проблемите са сходни, защото става дума за стремеж на властите да контролират медиите, но степента на упражняване на контрол и донякъде насилие са различни. Напомнено беше, че специално за България само преди 12 години тоест – преди да влезе в Европейския съюз, тя се нареждаше на 35-36-о място, заедно с Франция. Днес Франция е на 39-о, а България – на 109-о, което показва темпа, с който в България се е отдалечила от общоприетите професионални стандарти за качествена журналистика".
"Откакто съществува печатът, властта иска да го овладее и да го ползва за свои нужди. Въпросът е доколко обществото е узряло да запази своето право на информация", коментира Терзиев.
"Проблемът на медиите, той е общ, е, че те стават все по-слаби в условията на интернет, защото тяхната икономическа връзка – пряката им връзка с обществото – се скъса поради безплатния достъп до медийни продукти. Това означава, че, първо, медиите обедняват и, второ, те стават зависими от други, които им плащат, а не от обществото. По този начин те най-лесно могат да бъдат овладени от хора с пари, а най-голям интерес и може би най-много пари имат точно властите".
Методите за овладяване на медиите са сходни в страните, където то е проблем, изтъкна Терзиев и изброи споменатите за Унгария:
"Първо, приема се медиен закон за регулиране и лицензиране на всички медии през някакъв непрозрачен медиен съвет от няколко души, назначаван, разбира се, от властите. Сега се поставя въпросът да се лицензират и печатните издания и онлайн изданията, тоест някой да решава какви издания могат да съществуват.
Вторият метод е да се деформира медийният пазар чрез насочване на парите на данъкоплатците към избрани олигарси. Третият е да се назначават приближени до премиера или въобще до властите лица за собственици на печатни медии. Такива има и в България на много от големите вестници. Собственици, които нямат собствен ресурс, нямат собствен друг бизнес, издържат нерентабилни издания с неизвестен произход на средствата. Те твърдят, разбира се, че го правят чрез продажби на своите вестници и чрез реклама. Само че почти вече няма в света вестник, който да се самоиздържа по този класически начин. Следователно, това е просто една лъжа.
Друг метод е, когато почти всичката държавна реклама, а до голяма степен и частната, но пак контролирана от олигарси, се насочва към определени издания. Това допълнително лишава от ресурси онези, които искат да бъдат независими. Друг метод – изкупуват се издания, с цел да бъдат спрени...".
Интервюто на Лъчезар Цветков със Светослав Терзиев можете да чуете от звуковия файл.
