"Застрахователите подкрепят инициативата за създаване на нов модел за управление на риска в земеделието, но доколкото се запознахме с проекта за създаването на това държавно предприятие, считаме, че има доста сериозни недостатъци, които, ако не бъдат взети предвид, няма да се постигне ефектът, който се цели". Това каза в интервю за предаването "Преди всички" Кирил Бошов, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи. Министерството на земеделието предложи за обществено обсъждане проект, според който досегашната Агенция за борба с градушките трябва да се преструктурира в държавно предприятие. То ще се финансира както от бюджета, така и от вноски на земеделски производители и застрахователи.
Според Бошов необходимостта застрахователите да внасят процент от застраховките във фонд за превенция от природни бедствия за земеделците ще увеличи цената на застраховките:
"Градушките са само един от рисковете, от които страдат земеделските производители. Не можем да кажем и дали са най-големият, защото много често измръзвания и изсушавания са много по-сериозни от градушките, т.е. няма кой знае колко това да допринесе за защитата на земеделските производители от природни бедствия, след като касае един-единствен риск. Второ – начинът, по който се събират вноските. 0,8% от всички класове пожари, природни бедствия, които застрахователите предлагат. В тези класове освен застраховки на земеделски култури, влизат и редица други, например застраховка "Каско". Каква е логиката един застраховател да плаща от застраховка "Каско" 0,8% от премиите за защита на земеделски производители от градушки и не става въпрос само за финансовата възможност за застрахователя, но това е риск, който те трябва да прехвърлят върху неговите клиенти. Това означава, че един клиент ще трябва да плаща повече за "Каско" за колата си, за да защитава от градушка някакъв земеделски производител. Има логика да се увеличи цената на застраховките, свързани със земеделските култури, но да се увеличават цени на застраховки за моторни превозни средства, които нямат нищо общо с този бизнес, за мен е нарушение на основен принцип в бизнеса и застраховането".
Башов обясни, че от въвеждането на такава застраховка ще се възползват не толкова малките земеделски производители, колкото крупните, които въпреки големите площи, които притежават и в момента не застраховат земята си:
"Ако се погледне застрахователното покритие в застраховането на земеделски култури, ще се види, че крупните земеделски производители не застраховат риска на техните си култури, защото той е разпръснат върху толкова голяма площ, че в крайна сметка предпочитат да не се застраховат. Докато ние утре с това решение основно ще браним тях, отколкото малкия земеделски производител, защото няма как да отделим площите на малкия земеделски производител от тези на крупния такъв. В крайна сметка ползвателите на това нещо ще бъдат тези, които и днес не се застраховат".
По думите му, евентуалното държавно предприятие ще бъде натоварено с несвойствени функции, които повече приличат на застрахователна дейност, отколкото на управление на риска:
"Те ще занимават със събиране на вноски, с оценка на обезщетения. Тази дейност е специфична и тя се намира в застрахователните компании. Оставам настрана това, че около 20 млн. ще излязат от частния бизнес и ще отидат на някакъв вид държавно управление".
Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите, смята, че застрахователите имат основание да не са съгласни с мерките, предложени от държавата:
"Наистина държавните предприятия в България не се управляват добре и изразяваме съмнение, че това предприятие, което ще се създаде, ще бъде различно. Там наистина ще бъдем задължени да внасяме допълнителни вноски, но се коментират щети, подпомагане и решаване на проблеми, които касаят не само земеделските производители, но става въпрос и за язовири, и за други бедствия".
Според Съюза на градинарите трябва да се включи цялото население, а не само земеделските производители:
"Преди години имаше фонд, който събираше средства от заплатите на всеки един работещ в България, защото градушките и природните бедствия засягат не само земеделците".
"Моето мнение е, че отново ще се създаде една структура, която няма да се управлява по най-добрия начин. Знаем през последните години как се управляват такива предприятия", посочи Милтенова.
Интервютата на Веселина Миланова с Кирил Бошов и с Мариана Милтенова чуйте в звуковия файл.
