Екстравагантното настояване на британското правителство ООН да замени в документите си съчетанието „бременна жена“ с „бременен човек“ предизвика кратки спорове, известна тревога, повече недоумение и, надявам се, размисли. За себе си мога да кажа, че когато попаднах на новината, „забременях“ с желанието да разбера какво са влагали в идеята за бременността хората, говорещи различни езици и принадлежащи към различни култури, когато са назовавали жената, носеща живот, с различни думи. „Трудна“, „мъчна“, „непразна“, „в положение“ е наричана в предишни времена у нас. „Бременна“ пък се родее със съществителното „бреме“, глагола „обременявам“ – все свързани с идеята за носене на тежест. Дали подобни представи за особеното състояние на жената, предвещаващо усилие, но и радост, съществуват и в другоезични народи. В предаването разчитаме на етимологическите изследвания, за да разнищим до самите им корени думите за бременност и бременна жена, пардон, човек. Разговор с етимоложката доц. Христина Дейкова.
• Търси се думата: с коя дума най-точно бихме описали отношенията между половете днес у нас питаме проф. Майа Разбойникова-Фратева.
• Забравете тази дума: думи и съчетания, които препоръчвате да не употребяваме.
