Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Думите, с които в старобългарските ръкописи е описван Божият син и чудодействата, извършени от него, са плод на средновековните представи за зло, болест, гибел, спасение, излекуване, някои от които трансформирани от езическата древност. Болестта е нарушаване на човешката цялост, затова „изцелявам“ буквално идва от идеята за възстановяването ѝ. „Въстати“, „въскряшати“ е означавало болният да стане, да се изправи на крака, а по-късно и мъртвият да оживее. Всичко това е било по силите на Исус, който с една дума можел да „развърже“ жизнените сили на човека, завързани от нечестивия, да „отвори“ очите на незрящия и ушите на глухия, да очисти телесно и душевно омърсените. Поемайки върху си греховете на човеците, той им дава надежда за изцеление. Както е написано в Супрасълския сборник: “Прикован беше на дърво, та древните грехове чрез кръста да изцели… и да бъде изцеление на хората“. Разговор с доц. Ваня Мичева. • „Езикови справки по радиото“ – „воскресение“, „възкресение“. • „Намерете думата“ – изрази, пословици и поговорки с думата Великден.
