Тази година Великден е на 8 април, а през 1860 г. – Големият български Великден е на 3 април. Тогава на 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм Свети Стефан в Цариград, митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
Борците за независима българска църква Иларион Макариополски и Неофит Бозвели не дочакват строителството на новия български храм. Сградата на българската църква се строи от 1849 до 1896 г. Тя е осветена на 8 септември 1898 г.
Знаем легендата, че е построена от желязо, за да пренесе символично във времето продължителните борби на българския народ за църковна независимост. Тази легенда укрепва българския дух. Знаем и че църквата е символ на борбата за църковна самостоятелност.
Докато се стигне до завършване на строителството минава половин век. Първоначално църквата е дървена. След това италианските архитекти Фосати проектират зидана църква. След Освобождението по поръчка на българската държава във Виена е поръчана църква от стомана. На 7 януари тази година беше открита ремонтираната с помощта на турската държава българска църква „Св. Стефан“ в сърцето на Истанбул.
Кои факти за желязната църква са останали все още неизвестни и какво ни говорят те? Изкуствоведът доц. д-р Благовеста Иванова разбулва някои от тях в изследването си „Български архитектурен комплекс на Златния рог“.
