Антонио Василев завършва столичния Техникум по керамика и декорация на стъкло, а след това Икономическия университет в София с магистратура по Международни отношения, Шуменския университет с две специалности – Държавна администрация и Теология. Започва да се занимава с частен бизнес, но запазва страстта си към изкуството и опазването на културно-историческата памет. Наследява ги от семейството. Прабаба му Златка, например, получава образование в Рим и Париж. Пред нахлуващия модернизъм в Европа, тя предпочита да потърси реализация в САЩ, където се утвърждава като творец сред най-добри американски художници-реалисти, със своя галерия в Манхатън, Ню Йорк.
Правнукът Антонио Василев става учредител и член на „Фондация Българи“, на Съюза на колекционерите у нас и на Делфийския съвет в България. Издирването на ценни артефакти и създаването на тематични колекции водят до следващата стъпка: представянето им в различни изложби. До 1 юни в Националния исторически музей може да се види изложбата "Златарството по българските земи" XVI–XX в. с над 500 избрани образци от много по-голямата му лична колекция.
А кога се появява вкусът към този вид хоби? По какво реакциите на човека от бизнеса се отличават от тези, на колекционера, въпреки че става дума за една и съща личност?