Един от най-прочутите музиканти на нашето време – цигуларят Максим Венгеров, пристигна в София за откриването на XVIII Европейски музикален фестивал. На 30 март той беше солист на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров в зала 1 на НДК, където изпълни Концерт за цигулка и оркестър от програмата „Обичате ли Брамс?“. Видяхме го за втори път на наша сцена след 12 години - през 2006 г. той ни поднесе Концерта за цигулка и оркестър от Бетовен.
Повече от две десетилетия Венгеров свири на цигулка, направена през 1727 г. от италианския майстор Страдивари, принадлежала на Родолф Кройцер, за когото Бетовен пише прочутата си Кройцерова соната.
Максим Венгеров сподели, че у нас се чувства като вкъщи поради близостта на българската и руската душевност. А българската публика отново го посрещна много топло и не го пусна да си тръгне от сцената, докато не й подари два биса – Сарабанда за соло цигулка от Бах и Унгарски танц №5 от Брамс заедно със своите партньори на сцената.
Сега, след 12 години, прочутият изпълнител сериозно е разширил интересите си:
„В моя живот винаги съм се стремял да опознавам музиката по колкото е възможно повече начини. Защото дълги години съм свирил на цигулка. Тя има само 4 струни и в един момент се чувствах ограничен в тях, сякаш страдах от клаустрофобия. Чудил съм се на коя от тях да свиря - каза на шега Венгеров и продължи: В един момент започнах да разширявам своите интереси и да свиря на барокова цигулка и на виола. Беше ми любопитно да разбера как биха звучали Бах или Вивалди на тези инструменти. Започнах и да преподавам. Експериментирал съм и с електрическа цигулка, защото звукът на електрически инструмент също ми е интересен. Въпреки че съм част от академичния свят, често съм чувал, че ме възприемат като лошото момче сред цигуларите.
Свиря на цигулка вече 35 години. Имало е произведения, които съм изпълнявал стотици пъти – в продължение на 20 и повече години. Когато се връщам към тях, установявам, че те вече не са същите, че са се променили, защото аз също съм се променил. И всъщност цигулката ме е провокирала да търся много повече образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво всъщност правя като изпълнител. Защото свиренето на цигулка е изразяване на душата така, както лъкът е продължение на ръката.
Знаем, че композиторите разглеждат музиката по много различен начин от този, по който я разглеждат изпълнителите. Затова се надявам един ден да се заема с композиране, защото сигурен съм, Концертът на Брамс би изглеждал по много по-различен начин, ако имам гледната точка и на композитор.
Когато съм дирижирал симфония от Брамс и после се върна към неговия Цигулков концерт, моят подход е много различен. Аз търся тези малки приятелства и имитации между различните инструменти – като например цигулката се опитва да звучи като кларинет, или кларинетът се опитва да звучи като цигулка или валдхорна. Така че се радвам на това ново преживяване през новия поглед и се опитвам да покажа тази красота. И след като съм дирижирал Концерта за цигулка, което вече ми се е случвало над 100 пъти, заставам като солист до диригента, подсмихвам се и се опитвам да отгатна той какво мисли за произведението и за моя прочит. Което не е лошо, всъщност“ – разказа Максим Венгеров и отново заговори за Концерта за цигулка и оркестър от Брамс, който ни поднесе в зала 1 на НДК.
„Името на това произведение е Концерт за цигулка и оркестър. Струва ми се, че то е напълно погрешно. Когато в началото оркестърът свири тути, солистът не прави нищо. Това всъщност е една симфония, в която се включва цигулка. Потапя се в общата звучност. Така е и във втората част. Едва във финала на концерта цигулката сякаш казва: "Аз съм шефа!" И взима нещата в свои ръце“ – смята Максим Венгеров.
Сега той активно се занимава не само с дирижиране, но и с педагогическа дейност, която смята за особено важна. Според него отговорността в нея е огромна, защото само с една дума педагогът би могъл да определи съдбата на младия изпълнител – да му вдъхне кураж или да го доведе до отчаяние.
Свири съвременна музика и се отнася към нея с любопитство, но и с предпазливост. Преди няколко месеца цигуларят изпълни премиерно посветен на него Концерт от китайския композитор Чън Цицян, ученик на Оливие Месиен. Приема и други предизвикателства:
„Когато бях на 23, имах възможност да пътувам по света, изпълнявайки специални мисии като посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Беше ценно преживяване за мен, защото ми даде възможност да свиря на места, съвсем различни от концертна зала. За децата в племенните общности в Уганда, например, или високо в планините на Тайван. Места, на които няма транспорт и на които се придвижвах с колело, ескортиран от войници, които се грижеха за сигурността ми. Какво беше изумлението ми, когато в далечината чувах прекрасни детски гласове да пеят в хор. Бяха невероятни срещи, които ме обогатиха като личност.
От много ранно детство разбрах нещо, в което и досега съм сигурен – ние може да говорим един и същ език, и въпреки това да не се разбираме. Но може да говорим на различни езици, а чрез музиката да постигнем хармония. Не е ли чудо какво може да постигне тя в полза на човечеството и да предложи на света?“
Думи на цигуларя Максим Венгеров, който със свиренето и поведението си остави у нас усещането за свежест и мъдрост едновременно.
Чуйте думите на Максим Венгеров и част от неговото изпълнение със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров в звуковия файл.
