Те са: „Социален феномен, универсалната абстрактна медия, която събира и разделя хората, информация за обещания, онова, което ти пречи да видиш истинския свят, те искат да бъдат похарчени, искат да видят свят…“
Това „те“ стои в центъра на този цикъл, както и на питането: „Какво са парите?“ А питаме, защото „те“, парите, придобиват различни изражения всеки път, когато помислим за тях. „Те“ са и нужда, и цел, и доверие, и стремеж, и контрол, и власт. Парите се променят като смисъл и когато зависят от управляващите ги, и когато се опитваме да обясним силата им през езика. Симпатиите и антипатиите се редуват и логично повлияват заключенията. Но без колебание, триумфалното шествие на парите не спира и за миг.
Цикълът „Фрагменти за парите“ включва пет епизода, всеки от които търси различен поглед към употребите и мястото на парите в: човешките взаимоотношения, в икономиката, в етиката, във философията и в изкуството. Във всеки епизод изграждаме представите за парите, като наред с експертното мнение, не пестим и личното ни схващане за тях.
И докато в епизод едно започваме разказа с простичкия въпрос какво са парите, следващите четири епизода ще ни водят към все по-дълбокото потапяне на „те“ – „тях“ в света на „ние“ – „нас“. От представите за банките – добри и лоши, през сблъсъка на схващанията за властта и контрола, за да достигнем до размисли за бъдещето на парите и възможността за тяхното „заличаване“ във вида, в който ги познаваме и използваме днес.
И петте епизода носят своята уникална ценност, но последният е наистина специален, защото ще ви разкрие всеки от тук говорещите за парите в друга светлина – не толкова дистанцирано-експертната, а по-скоро лична. В пети епизод всички наши събеседници разказват свои любими истории, приказки, легенди или филми за пари, като обясняват защото харесват именно тях. Затова и този „личен“ епизод е толкова богат в най-отдалечения и нетрадиционен смисъл на парите.
В епизод три „Парите и търговците на мечти“ с Виктор Лилов, издател и музикален мениджър, Благой Иванов, издател и кинокритик, гл.ас. Петър Горанов, преподавател по етика в СУ „Св. Климент Охридски“; доц. Борис Грозданов, изследовател към Институт за изследване на обществата (БАН) и Европейския университет и ас. Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози към СУ „Св. Климент Охридски“, говорим за това как парите навлизат в мечите ни през изкуството. И как докато довършваме образите и историите според светогледите си, тлеещата двусмисленост мечта – реалност упорито ни води към категорията размяна. Размяната – най-чистата и концентрирана форма на човешките взаимодействия, рационализирана в пределна степен чрез парите, понятие толкова широко както и мечтата. Дали обаче размяната предоставя възможности за свобода – там, където тя е най-търсена и желана?
Това е въпросът, на който се опитваме да отговорим тук.
Благодарим на ас. Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози, за специалното отношение към този проект.
