„Бъди какъвто си“ и „Вдигни очи“, защото „Утре започва от днес“, а „Любовта, без която не можем“ е „Богатство“ и „Безсъние“ в „Нашия град“ в „Петък в полунощ“. Заглавията на част от песните по текст на Александър Петров правят „Черно-бяла снимка“ на българската поп и рок музика.
Създал хитове за десетки родни изпълнители, „Оловният войник“ Александър Петров остава един от най-добрите поети и текстописци у нас. В ефира на „Нощен Хоризонт“ той разкри, че писането на текстове за песни е неговият начин за общуване с публиката, който е и изключително комуникативен, защото стихосбирките биха стигнали до тесен кръг от хора, но с песните не е така, те са достъпни за всеки:
„Щастлив съм с моята професия, много се гордея с нея. Тя е мое хоби. Да пиша думи – нищо друго не бих могъл да правя така добре. Вкопчил съм се в тази професия“.
Началото
„Започнах да пиша по случайност. Преди много години ме срещна Борис Карадимчев. Каза ми - нали си завършил българска филология, аз имам поръчка за провинциален състав, напиши текст за тях. Така се роди „малкият град, в който няма какво да се случи“ на „Тангра". Когато работиш, е важно да имаш сетивото да погледнеш през очите на другия. Историите, които разказвам, са коктейл между лично преживяното, лично чутото. Трябва да имаш сетивото за детайла, за малките неща. Ако не бях поет, може би щях да бъда добър следовател“.
Рок музиката
„С времето естетиката на рок музиката се промени. Сега тя е по-забавна, танцова. Преди не беше така. Преди тя беше много социална, бунтарска, носеше енергията на непримиримостта със статуквото“.
Тандемите
„Това, което едно време ни водеше в съвместната работа, беше общото светоусещане, общата естетическа нагласа между двама души, които създават едно произведение. Голямо значение за качеството на музиката тогава имаше регулацията - тези комисии не допускаха вулгарните неща, които днес не си пробиват път, а направо се налагат. Днес няма тандеми, има хаос в нещата. При нашия малък пазар не винаги това води до добър резултат. В огромния музикален масив стойностните неща остават незабелязани“.
Рецепта за хит
„Няма рецепта за хит, иначе само хитове щяхме да слушаме. Отговорността към това, което правиш, е важно за успеха. Аз съм до маниакалност прецизен да гоня съвършенството по моя си критерий".
Прозата
„Не ми върви с прозата, явно нагласата ми е такава. Има характерност в писането на текстове за песни – къса форма, ограничено време за цялата история, която искаш да разкажеш. Прозата ми дава повече пространство и се чувствам объркан. Явно такава е нагласата ми – някакъв вид далтонизъм с думите се получава“.
Ако можех да свиря
„Бих избрал пианото. Това е най-съвършеният полифоничен инструмент“.
Светът днес
„Светът все по-бързо се променя. Не знам доколко съзнанието ни е готово да приеме тези промени. Ние като съзнание изоставаме от нещо, без да знаем какво е то, и се движим много бързо към нещо, което също не знаем какво е. Днес хората са безкрайно огорчени и озлобени от липсата на справедливост, която от години ни преследва и става все по-нетърпима. Това, което ме тревожи, е, че все по-будните хора избират пътя навън. Нашето поколение с нищо не показва, че може да промени в тяхна полза живота, който им предстои. Те са недоверчиви, защото са интелигентни. Поначало интелигентният човек не е доверчив, той се съмнява, той е търсеща натура, сетивна натура“.
Огорчение
„От манталитета, който се утвърди, той е повсеместен. От културата на материалното. Това измества човешките ценности, с които аз съм възпитан. Ежедневното налагане на естетиката на белия мерцедес, който ме преследва в живота и червеното ферари, кара чувствителните и деликатните хора или да се затворят в себе си, или да търсят Терминал 2 и друго решение“.
Непреходното
„Истински човешко е да можем да съхраним онези вечни категории – милосърдие, любопитство, да оставиш нещо след себе си. За съжаление, изкушенията често се намесват и провалят и най-добрите намерения, и най-доброто възпитание. Стремя се, доколкото мога, да запазя тези неща“.
Александър Петров днес
„Налагам си хигиена на работата. Да не звучи нескромно, но не искам да си развалям шестицата от онези години. Търся нещо, свързано с рок музиката. Пиша текстове и днес. Но нашият пазар е малък – всеки гледа да бутне другарчето настрани - балканска работа, но на ъгъла на континента е така“.
За поколенията, за бъдещето, за музиката и поезията, за вдъхновенията и вълненията – чуйте в звуковия файл от интервюто на Виктор Димитров с големия лирик на родната поп и рок музика Александър Петров.
