„Природата и нейните закони били покрити с мрак. И рече Бог: да бъде Нютон. И настана светлина.“ Тази редове, създадени от един от най-великите английски сатирици – Александър Поуп, са изписани в родния дом на „последния магьосник“, както някои без каквато и да било ирония определят геният, достигнал творчески върхове в областта на математиката, физиката и оптиката.
290 години след появата на Нютоновото произведение „Системата на Всемира“ разговаряме с проф. д-р Николай Витанов за големия британски учен, без който едва ли бихме могли да си представим онова, което наричаме „научна революция“. Заместник директорът на Института по механика при БАН разказва и за любимите пристрастия на Нютон в областта на теологията и алхимията.
• 360 градуса: математикът Константин Делчев за спора между Нютон и Джеймс Грегъри – колко идентични сфери могат да се докоснат едновременно в един и същ момент в тримерното пространство според теорията за т. нар. „целуващи се“ числа?
• Златното сечение: астрофизикът Владимир Божилов – хипотетичната теория на струните в модерната физика.
