Превръщането на Турция в президентска република беше драматично ускорено тази седмица. По план, приет с конституционния референдум миналия април, това трябваше да стане след президентски и парламентарни избори на 3 ноември 2019 г.
Първо обаче лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели, който осигурява парламентарно мнозинство на президента Реджеп Ердоган, предложи изтегляне на вота за август тази година, а малко по-късно Ердоган обяви, че ще се гласува на 24 юни. „Ситуацията в Сирия и Ирак задължава Турция да преодолее вътрешната си неопределеност“, аргументира се Ердоган.
Дали обаче мотивите не са други - например спад на популярността на управляващите и съюзниците им националисти или очаквани икономически несгоди? За експертен анализ кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов потърси проф. Илтер Туран, бивш ректор на университета "Билги" и председател на турския клон на Международната асоциация за политически науки.
Проф. Туран смята, че основните причини за изтеглянето на вота в първата половина на тази година трябва да се търсят в икономиката.
„Има консенсус сред западните и турските наблюдатели, че се зараждат икономически проблеми. Изборите трябва да бъдат проведени колкото се може по-скоро, защото навсякъде по света те водят до увеличаване на публичните разходи. Говори се, че за стабилизирането си турската икономика има нужда от мерки за строги икономии, които ще бъдат приложени след изборите. Това е първото", подчерта анализаторът.
Сред политическите причини за насрочване на вота през юни той посочи несигурността на управляващите, че ще получат очакваната подкрепа, ако опозиционните сили имат достатъчно време да се подготвят и да развият кампаниите си.
„Това е шок за опозицията, която не е добре подготвена за изборите и може би представянето й би било по-слабо, отколкото ако изборите бяха проведени на 3 ноември 2019 г. В такъв кратък период правителството вероятно ще мобилизира ресурсите и аргументите си, за да обърне предпочитанията на избирателите към себе си. Ако имаше повече време, би било по-трудно да се направи това“, каза проф. Туран.
Според него подкрепата за Партията на националистическото действие ерозира. Колкото повече време минава, толкова повече тази ерозия продължава. Заради това провеждането на предсрочни избори може да е желателно.
Анализаторът не изключва възможността на предсрочния вот Ердоган да бъде преизбран за президент, но партията му да загуби мнозинството си в Меджлиса.
„Възможно е! Правомощията на парламента обаче бяха значително стеснени - президентът има право да издава декрети по много въпроси вместо закони, които да бъдат одобрявани от парламента. Въпреки това парламент с различно мнозинството би бил неудобен и ще създаде главоболия на президента", отбеляза анализаторът.
Той припомни, че ако президентът Ердоган не спечели на първи тур, това ще даде шанс на опозиционни формации да се обединят срещу него на балотажа.
„Стратегията на опозицията и споразумението, което имат, е всички да гласуват срещу кандидата, който е на втори тур срещу Ердоган. Вероятно този кандидат ще посочи като вицепрезидент лидерът или кандидатът на другите партии“, обясни проф. Илтер Туран.
Той коментира и въпроса за шансовете на различните опозиционни формации да преминат бариерата от 10% за влизане в парламента. Около прага за влизане в Меджлиса са както националистите, така и прокюрдската Демократична партия на народите. Добри шансове има и умерената ислямистка „Партия на щастието“, ако се коалира с подходящ партньор. Тя получи приблизително 1 милион гласа или 2% на предишните избори, но много повече хора биха гласували за нея, ако има реални шансове за влизане в законодателното събрание.
„Когато в статистиката имате шансове 50:50, тогава значи нищо не е ясно… Предвижданията допълнително се затрудняват от промените в избирателните закони, защото се очаква, че тези промени ще доведат до проблеми в практическото им прилагане и са възможни изборни нередности“, каза проф. Туран.
Друг ключов въпрос е дали новооснованата „Добра партия“ ще може да се състезава. Партията, ръководена от опитната политичка Мерал Акшенер, се отцепи от Партията на националистическото действие. Някои проучвания на общественото мнение предвиждат на формацията дори до 20% от гласовете. Според законодателството обаче всяка партия трябва да е провела конгреса си 6 месеца преди изборите и да има структури най-малко в 41 от 81 области на страната, за да може да участва във вота. В момента въпросът за участието на „Добра партия“ в изборите се решава от Висшата избирателна комисия. Комисията прие спорното решение по време на референдума през април миналата година да бъдат зачитани неподпечатани бюлетини.
Повече по темата ще научите, ако чуете цялото интервю с проф. Илтер Туран.
