26 април 1986 година. 01 часа 23 минути и 40 секунди Московско време. Сред пролетно нацъфтели плодни дръвчета на 16 километра от Украинско-Белоруската граница при тест за безопасност четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ взривно аварира като замърсява радиоактивно впоследствие територията и атмосферата на редица държави. Ръководството на тогавашния СССР информира чак след два дни за аварията – при това и тогава доста „свенливо“ – докато шведски станции не засичат повишената радиация. В България се разбира за случилото се много по-късно. Какво знаем със сигурност след 32 години спекулации? Направихме ли си ясни изводи, свързани с минимизирането на риска при следващите поколения реактори не само след Чернобил, но и след аварията във Фукушима? Какъв е капацитетът на ядрената енергетика в наши дни и с какви перспективи се свързва тя в общия енергиен микс? Отговорите – от ръководителя на катедра „Ядрена техника и ядрена енергетика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Ивайло Христосков.
• 360 градуса: докторът по биология Марио Лангуров за изводите от проведените досега с помощта на фотокапани проучвания на фауната в района на Припят и в останалата част от 30-километровата зона около взривилия се Чернобилски реактор.
• Вечният двигател: професорът по електрофизика Жеко Ганев за тревожните реалности и решаването на проблемите с пречистването на урана във водите у нас.
