България трябва много бързо да работи за реформи, за да е готова за еврозоната до 2025 година. Това каза икономистът Румен Гълъбинов в интервю за предаването „12+3“. До 2025 година трябва всички членки на ЕС да бъдат в еврозоната.
„Нали това е логиката да ни вкарат в предверието, за да може там да работим така че с „Хоризонт 2025“ да си свършим работата. Тя е наистина много. България очевидно има проблем с качеството на публичното управление. Освен това има проблем с качеството на образованието, здравеопазването, борбата с корупцията. Ние трябва да започнем да работим по това. Времето до 2025 година е колкото реалистично, толкова и нямаме време. Трябва много бързо да работим с реформи“, каза той.
По думите на Гълъбинов, еврозоната и Шенген са в ядрото на евроинтеграцията:
„Ако тя е един процес, който България започна преди повече от 10 години, неговият логичен завършек ще бъде да станем член и на тези две обединения“.
Според икономиста в отлагането с една година на членството ни е в ERM II има логика:
„За да видим приключването на преговорите с Великобритания за излизането ѝ от ЕС. Тя е голям донор в европейския бюджет. Освен това с излизането й ще се промени много концепцията за финансите на ЕС. Така че, тъй като догодина се очаква да има важни заседания с решения относно Брекзит, мисля, че е логично да се ориентираме към лятото на 2019 година, когато да подадем вече формално заявление за членство в ERM II.
„Ако трябва да отложим, за да сме готови за еврозоната, ще трябва да отложим доста повече от една година“, смята икономистът.
„Еврозоната е по-важна от Шенген, но нека не се отказваме от Шенген, защото той е едно доверие в сигурността на нашите търговски, транспортни и други връзки в рамките на общността", посочи той.
Според Гълъбинов няма опасност в България да се повтори гръцкият сценарий:
„Гръцкият сценарий е от съвсем друго развитие на нещата. Освен това, това е развитие на нещата, което касаеше начина, по който се финансираха държавите, включително и Гърция, преди световната финансова криза, преди 2008 година. Минаха 10 години от тогава, светът се промени, промениха се и регулациите, промени се и начинът, по който може да се следи за превишаване на съответните коефициенти на задлъжнялост. България не би следвало да задлъжнее толкова много, колкото Гърция".
Влизането ни в еврозоната ще намали лихвите, беше категоричен икономистът:
„Всеки един от нас ще може да се финансира както по лични и ипотечни кредити, потребителски, така и по корпоративни кредити. В момента ЕЦБ дава финансиранe и съответно банките на съответните членки на ЕЦБ дават рефинансиране на лихви от 1% до 2%. Лихви, които са несъпоставими с тези в България и точно поради причината, че ние не сме част от Единния банков механизъм, ние не сме част и от Единния гаранционен механизъм".
Според Георги Вулджев, главен икономист на Експертен клуб за икономика и политика, е по-добре влизането ни в еврозоната да бъде отложено:
„Явно има политически консенсус по темата за еврозоната. И опозицията, и управляващата партия са на мнение, че трябва да влезем в еврозоната и то възможно най-скоро. Моето виждане по този въпрос е по-скептично. Смятам, че влизането в еврозоната, що се отнася до нас, е обвързано с доста рискове, които в момента не са елиминирани, не са предвидени и твърде малко се говори за тях. Има много опасения от някои от западните членки, че ако България влезе в еврозоната, може да тръгне по пътя на Гърция, да се разхлаби фискалната дисциплина, да се води една безотговорна политика и да се стигне до подобна фискална и дългова криза като тази в Гърция. Това е реален риск“.
Икономистът добави, че с Гърция имаме много сходен „политически манталитет“. Според него първо трябва да се елиминират рисковете и тогава да се мисли за влизане в еврозоната.
Мненията на Румен Гълъбинов и Георги Вулджев чуйте в звуковия файл.
