Земеделската земя у нас е раздробена на над 20 милиона парчета с над 3 милиона собственици, показва статистиката. По този показател страната ни е лидер в Европа. България оглавява и още една непрестижна класация – на първо място сме по брой на изчезващите села.
Българското село умира и всеки опит да кажем, че има шанс младите хора да се върнат там, на този етап е самозаблуда, каза Галина Пейчева за „Преди всички“ на програма „Хоризонт“. Тя е заместник-председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи.
„Най-младият постоянен жител на селото, където е позиционирано лично моето стопанство, е роден през 1942 г. Селото има 78 постоянни жители. Няма кмет. Има един магазин, но няма нито аптека, нито бензиностанция, нито будка за вестници. Пощата идва два пъти в седмицата. За хляб хората се записват. Той идва под бройка. Единственото кафене е в Смесения магазин. За да върнем хората селата, трябва драматично да подобрим инфраструктурата и социалните условия в селските райони“, обясни Пейчева.
„В стопанството си съм обучила десетки работници“, каза тя, но добави: „В момента, в който се научат, заминават извън България, където печелят много повече, отколкото аз мога да им платя“.
Галина Пейчева отглежда лозя, рози и лавандула. За тях е нужна много работна ръка.
„Как го правим и откъде намираме хора? Отговорът е, че ни е невероятно трудно. Тези работници, които намираме, са остатъците, защото най-добрите вече са в Гърция, в Испания или в Англия“, обясни Пейчева.
Тя каза още, че субсидиите, които българските фермери получават, са в пъти по-ниски от субсидиите, които фермерите в старите страни-членки получават.
„Трябва да работим в новата ОСП (Обща селскостопанска политика – бел.ред.), за да бъде намалена разликата в плащанията между различните държави-членки, иначе е невъзможно да има конкуренция. Държавите и Европейският съюз трябва да ни позволят честни пазарни условия".
Проблемът не се свежда само до европейските пари. Държавата пропуска да си подреди и вътрешния двор, категоричен е Анатолий Георгиев от Асоциацията на собствениците на земеделски земи.
„Пред България са нерешени повече от две десетилетия два основни структурни проблема в земеделието. Колкото и европейски средства да бъдат наливани в него, то няма как да бъде икономически ефективно. Първо, разпокъсаността на земеделската собственост със среден размер от 6 декара, и второ – това е разрушената и липсваща хидромелиоративна напоителна и отводнителна инфраструктура. Тези два проблема са взаимно свързани“.
Преди 1989 г. в България със специално изградени системи са се напоявали 12 милиона декара, днес – по-малко от милион.
У нас, например, все по-често на пазара се срещат турски домати, защото за последните 10 години държавната турска служба за хидромелиорации е изпълнила проекти за напояване на 5 милиона декара, както и едновременно уедряване на земята и напояване върху 35 милиона декара. В същото време в България успешните проекти за комасация са само 6 и те са изцяло частни – на Асоциацията.
„Комасацията на собствеността е процес, който изисква един глобален подход. Неговото провеждане не може да се осъществи без сериозната намеса на държавата и на правителството“, казва Георгиев.
Експертите на Асоциацията имат свой неполитически коректен отговор на въпроса защо държавата не участва в комасацията на земята. Защото един проект за комасация се прави за не по-малко от 2 години, а обикновено у нас министрите се сменят по-често.
В звуковия файл можете да чуете репортаж на Веселина Миланова.
