„Решението ми за „Нос“ е отдавна и е свързано с една трилогия, по която започнахме да работим нашият екип още преди 2 години. Първо работихме върху Пушкин – „Дама пика“. В последствие работихме по „Бесове“ на Достоевски. „Нос“ е третата част. Доста дългосрочно обмисляне беше. Изборът не е случаен, защото смятаме, че по този начин завършваме това виждане за света, който е съществувал и който доста се преповтаря със света, в който живеем в момента“.
Тримата имат доста дълбоко и сходно светоусещане и човекоусещане, коментира Кунчева и обясни: „Те доста прецизно и надълбоко бъркат в човешката душа и анализират вътрешните механизми, които задвижват човека. Те са изключително различни в подхода и вижданията си за хората, но дълбочината и прозорливостта, с която работят, е доста сходна“.
По думите ѝ в историята са заложени егото на човека и робуването на нашето положение в обществото. Тя отбеляза, че публиката приема много добре спектакъла.
„Темата, на която основно залагаме, е темата за загубата на човечността, за това, че „носът“ е станал много по-важен от човека вътре в нас и че „носът“ ни обсебва повече отколкото е нужно и в един момент човек трябва да се поогледа и да спре това нещо – да се запази човек, да не позволи „носът“ да го обсеби. Много е важно да имаме спирачки в желанието си да натрупваме още, да постигаме още. Това за мен е абсолютното убийство на човека. ...Във всеки персонаж, колкото и негативен да е, във всеки е заложена една светлинка, т.нар. "човечност". Вярвам, че тя не може да бъде убита, не може да бъде загубена, освен ако нарочно не пожелаем да я погледнем“, коментира още Веселка Кунчева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.