„Цифрата не е толкова голяма на фона на близо 7 млн. куб. метра, които се добиват в нашата страна законно. Но, сравнено с другите държави в ЕС, тя е отчайващо голяма. В другите страни нарушенията варират между 500 до 1000 куб. метра на година“.
По думите на Пиронков, средногодишно нарушенията в горите варират между 18 и 30 хил. Той посочи, че около 20% са нарушенията, за които има съмнения, че могат да се класифицират като престъпления и които се изпращат в прокуратурата. За миналата година в прокуратурата са изпратени около 3000 случая за нарушения.
Вчера Народното събрание прие на първо четене по-строги санкции за незаконна сеч и бракониерство с промени в Наказателния кодекс. До 6 години затвор и глоба до 20 хил. лв. за незаконна сеч предвиждат предложенията.
Според Пиронков тези промени би трябвало да дисциплинират и да стреснат и дребните, и едрите нарушители.
„Всяка санкция, която се налага на нарушителите в горите, трябва да бъде адекватна на тежестта. В случая става дума за това, че се диференцира нивото, според което се приема едно нарушение или престъпление. Това е прагът – една минимална заплата. Досега административно-наказателното производство се изпълняваше от служителите в Агенцията по горите и държавните предприятия. В случая се ангажират правораздавателните органи и цялата съдебна власт“.
В закона се предвижда също служителите от Агенцията по горите и от държавните горски предприятия да бъдат включени в кръга на лицата, посегателството срещу които представлява престъпление. Това е за адмирации, категоричен е Пиронков.
"Такъв трябва да бъде законът, че всеки, който си помисли с нечиста цел да краде от гората, от природата, трябва да знае, че ще получи най-сериозно наказание".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.