И това символизира многоликата красавица роза. Пристигнала от приказната Персия, тя превзема сърцата, ритуалите и бита на древните гърци. Те я свързват с божественото, с Афродита и Дионис, възпяват я в стихове. Римляните възприемат с готовност техните обичаи, а когато към Империята започват да се стичат богатства от новоприсъединените земи, розата става задължителна част и израз на изтънчения разкош, в който заживява градската аристокрация. Розата е навсякъде – с нея обкичват героите, украсяват залите и трапезите, ароматизират ваните и постелите си. Това увлечение кара морализаторите от епохата да укоряват съвременниците си, че вместо жито отглеждат рози и се радват на излишен лукс. Не е чудно, че ранното християнство отхвърля култа към розата като израз на разгулния и разточителен живот. През Средновековието обаче тя разцъфтява в градините на европейците, отглеждана заради красотата и приписваните ѝ лечебни свойства. Навлиза в религиозния култ и светската литература.
В най-известното и типично средновековно произведение от 13-и век „Роман за розата” тя символизира Дамата – нежната и невинна девица, свежа розова пъпка, към която се стреми влюбеният, или разцъфтялата жена, обладана от напористия ухажор. Красивата, но и безмълвна жена-роза продължава да населява европейските литературни произведения и няколко века след това. Името на розата, макар и споменато само в заглавието и в едно изречение в края на известния роман на Умберто Еко, присъства със своя мистериозен чар и дотолкова интригува читателите и зрителите на едноименния филм, че авторът написва специално обяснение за него. Ще го чуете в края на предаването, което осъществихме с безценното участие на проф. Виолета Герджикова, доц. Александър Николов, проф. Стоян Атанасов и спомена, запазен в един стих от Хораций.
