Те са капките от потта на пророка Мохамед, проронени при възкачването му на небето… Те са символ на непознаваемото божествено съвършенство, на мъдростта, на божествената красота… Тръните на розата напомнят за трудния път на мистика, устремен към висините на богопознанието, розовата пъпка – тайната, разцъфналата роза – сърцето, отворено за божията благодат и готово да я сподели с другите смъртни... Това е само част от богатата символика на розата в ислямския мистицизъм. Персийската класическа литература увековечава легендата за славея и розата, знаменитата книга на поета моралист Саади „Гулестан” (известна у нас като „Гюлестан”) – „Розова градина” – предава на съвременниците и на поколенията мъдрост и наставления за праведен живот. В творбите на дворцовите поети в османската литература розата също цъфти с цялата си прелест и мистично благоухание. И до днес в съвременните страни, наследили старите ислямски царства и империи, розовата вода се смята за пречистваща, а розовият аромат – за божествен. В западноевропейския католицизъм символът на розата е свързан с много силния култ към Дева Мария. Розата украсява гербовете на родове, щати, градове. Златната роза, която папата връчва за особени заслуги към църквата, е знак за височайше благоволение. Да не забравяме и „рицарите на розата и кръста”, розенкройцерите, за които тя е ключов символ, алхимиците, които също черпят от мистичната ѝ сила, и най-сетне, в по-нови времена, политическите партии, търсещи опора в неувяхващата многозначност на розата. Мистичния образ на Нейно величество представят д-р Мона Кошик, доц. Иво Панов и доц. Йорданка Бибина.
