Според Антон Иванов България има готовност и инфраструктура да развива своята електроенергийна система, включително чрез инвестиции в атомната енергетика. Той припомни, че китайската компания, проявяваща интерес към проекта за "Белене", е голям инвеститор с основен предмет на дейност – ядрената енергия. Подобни китайски компании, според Иванов, вече две-три години водят преговори за инвестиции в ядрена енергетика в Румъния и в Турция.
„Китайските компании демонстрират голяма заинтересованост, но също така те разглеждат доста различни възможности за реализация на тяхната заинтересованост“.
Иванов определи четири алтернативи за развитие на проекта за АЕЦ "Белене": продължаване на проекта, както беше започнат преди десетина години, използване на оборудването за изграждане на ядрен блок в площадката на АЕЦ "Козлодуй", продажба на трета страна и изкупуване на оборудването от китайска компания и реализиране нов модел китайски ядрени блокове в България.
Експертът определи другия потенциален инвеститор – "Франатом" – като много голяма ядрена компания, изградила основата на най-силната европейска ядрена енергетика – тази на Франция.
Иванов припомни, че френски доставчици са били част от екипа, който преди 10 години подготвя реализация на проекта "Белене", като тогава те са участвали главно в управлението и електроснабдяването на площадката.
Според енергийния експерт Васко Начев основният въпрос е колко ще струва произведената електроенергия при евентуална реализация на проекта "Белене":
"Очевидно е, че това е минимум между 8 и 10 евроцента. Това автоматически прави не толкова атрактивна, да не кажа неизгодна, цената на пазара, та дори и към 2030 година, когато евентуално се очаква, рестартирайки проекта, той да бъде завършен".
Той призова да не се впечатляваме от гръмките имена, които проявяват интерес, а да видим крайния продукт – каква ще бъде цената му и доколко той ще бъде атрактивен на пазара спрямо останалите играчи.
Начев смята, че ако няма държавно участие или обвързаност с изкупуването на произвежданата електроенергия, компаниите няма лесно да решат да участват в проекта „Белене“.
„Засега много шум, поредния по-скоро, така, да бъдат впечатлени хората – видите ли, сериозни са компаниите, този път реакцията е по-различна и подходът е по-различен, но аз не мисля, че е точно така“.
Според Антон Иванов страната ни трябва да премине към разговори със стратегически инвеститори на базата на конкурсни начала и да се стигне до реални предложения и отговор на въпроса колко би струвала тази електрическа енергия и има ли кой да се ангажира с един такъв проект.
„Правителството има възможност и би следвало да се възползва от тази възможност да обяви конкретна процедура, по която да се очакват конкретни предложения за интерес и няма нужда да го определяме като рестарт или ново начало на проекта, а просто – едно тестване на пазара, за да се види дали има заинтересовани страни с достатъчно компетентност и финансови ресурси, така че да се отговори на въпроса някой би ли направил този проект в сегашната ситуация“.
Васко Начев подкрепи тази позиция, като заяви, че заинтересованите страни, които биха реализирали проекта „Белене“, не би трябвало да търсят финансова обвързаност от страна на държавата:
„Веднъж завинаги трябва да бъде сложена точката на "Белене" – прави ли се, или не се прави. Защото всичките тези рестарти, общо взето, идват от едно и също място и с различни нюанси, но целта и задачата е една и съща. Затова просто наистина трябва да бъде сложена точка на този проект – прави ли се, или не се прави, и да няма възможност периодически той да бъде възкресяван, както се казва“.
Според Иванов държавата не би трябвало да ангажира по никакъв начин бюджетни средства с един конкретен проект, но според него участие на държавна компания в проекта е напълно допустимо:
„Аз трудно бих видял смисъла в един ядрен проект, ако българска държавна компания няма някакъв дял в този проект. Защото, вижте какво би се получило в едната крайност: идва чужда компания, която със свое ноу-хау и със свои подразделения изгражда един ядрен проект у нас, а след това започва да го експлоатира и да продава електрическата енергия в чужбина. Тогава какъв е националният интерес?“
В заключение Васко Начев прогнозира, че поредният опит за рестартиране на проекта ще бъде с фатален край, както според него се е случило при предходните шест пъти, докато Антон Иванов изрази надежда, че този път наистина ще стане ясен отговорът на въпроса дали има сериозен инвеститорски интерес.
Интервюто с двамата енергийни експерти за бъдещето на проекта „Белене“ можете да чуете от звуковия файл.
