Това е граждански проект. Важно е да има мисловни точки в тази държава, които да напрягат ситуацията, защото да мислиш бъдещето означава не просто да си един мечтател, а да си разтревожен от нещо, посочи проф. Стефанов:
"Да се мисли за бъдещето по принцип е форма на утопичност, откъсване от сегашната ситуация и създаване на представа за това какво би могло да бъде – дали желано, дали добро, дали апокалиптично. Желанието да се съгради бъдеще минава през анализ на настоящето. /.../ Може да се говори апокалиптично – тоест, колко е страшно, колко загиваме, колко приключваме, как се променяме. Разбира се, може да се говори и оптимистично. Ние сме направили своя избор, влезли сме в геополитическите съюзи. От тук нататък няма какво да избираме, трябва само да поддържаме това, което вече сме избрали. В баланса между тези посоки е разковничето“.
Във визията, която сме предложили, хоризонтът е 2050 година, уточни Валери Стефанов:
"В различни области – икономика, финанси, демографски срезове – сме описали какво би могло да се случи с България и какво бихме могли да направим, за да се случват позитивни неща. Тоест в бъдещето можем да се намесваме, а можем и да се оставяме на съдбата и да чакаме като пасивни наблюдатели".
"Ако не се загрижим за образованието по начин, който не робува на конюнктури и ако не се загрижим за демографската структура и изтощаването на човешкия ресурс на страната, наистина ще трябва да говорим с тоновете на апокалиптиката на Йоан Богослов", смята Стефанов
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
