Преди години учени от БАН потвърдиха тезата, че първото гражданско честване на Светите братя Кирил и Методий е било в Шумен, а не в Пловдив. Това се случи на конференция, където изследователи доказаха по безспорен начин, че в Шуменския музей се пази копие на писмо на арменския пътешественик Минас Пъжъшкян, който разказва за събитията от 22 май 1813 година по стар стил и описва гражданското честване, на което е бил съпроводен от българския търговец Стовян Мавродиоглу. Въпреки това и днес в учебниците по история е написано, че на 11 май 1851 година в Пловдив пред епархийското тогава училище за първи път през Възраждането е отбелязан официално празника на Кирил и Методий.
Официално историята на манускрипта, изпратен от арменския учен, духовник и пътешественик започва през 80-те години на миналия век. Тогава държавата ни отделя значими средства за изпращането на изследователи в чужбина, които да търсят в архивите документи от българската история. През 1980 година преподавателят в специалността "Арменистика и кавказология" Агоп Орманджиян го открива във венецианските архиви. Писмото на Пъжъшкян е написано на староарменски език, обяснява Димитър Стойков – специалист по история на Възраждането в Шуменския музей. След като е преведен, текстът на документа е бил публикуван във вестник „Поглед“.
„Трябва да отбележим факта, че Пъжъшкян е един авторитетен учен, енциклопедист, историк, етнограф, театрал – човек, на който може да се вярва и е знаел точно какво да опише“, продължава Димитър Стойков. "По пътя Стовян Мавродиоглу ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, защото гърците им забранявали", гласят документалните свидетелства на Минас Пъжъшкян.
Членовете на Венецианската конгрегация били задължени да разказват в подробности за посетените от тях места. Затова всяка вечер Пъжъшкян описвал впечатленията си от странстването по българските земи в началото на 19-и век. В тези писма попада и срещата с Мавродиоглу.
170 години по-късно Доротея Георгиева, завеждаща отдел „Възраждане“ в Шуменския музей, представя статия за писмото на арменския пътешественик. Сред научните среди тогава се прокрадва версията, че документът е фалшив, но срещите на Георгиева с авторитетни учени убедително доказват автентичността на писмото. През 1984 година проф. Бистра Цветкова го включва в Арменски пътепис за Балканите 17-19 век.
Оригиналът на писмото остава във Венеция.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
