„От една страна американците разполагат с готова инфраструктура за разлика от Мароко, където стадионите тепърва трябваше да се изграждат и самата ФИФА да похарчи немалко средства, за да спонсорира домакините. В САЩ всичко е готово. Ще има евентуални проблеми предвид факта, че между най-отдалечените градове – канадския Едмънтън и Мексико сити разстоянието е около 4 800 км. За сравнение най-далечните разстояния в руската кандидатура са 3 000 км, тоест за самите фенове няма да бъде много удобно. Включването на Мексико и Канада имаше по-скоро символичен характер“, посочи той.
„Геополитиката винаги е имала своето влияние във ФИФА, от 1974, когато Жоао Хавеланж детронира сър Стенли Роуз, обещавайки по-широко участие на африканския континент на световни първенства. Оттук нататък неговите приемници действат по същата схема. Не мисля, че са спекулации твърденията, че Русия и Катар са станали домакини „по втория начин“. Над 20 души, гласували за тях, в момента са или наказани, или изключени от футбола по различни корупционни практики. Мароканците се сблъскаха със сериозен проблем – Саудитска Арабия поради договорите, които има със САЩ е доста близка на всяко равнище, включително спортно. Арабските страни почти анблок гласуваха за САЩ“, поясни Теодор Борисов.
Според спортния журналист, сегашният президент на ФИФА Джани Инфантино е предприел ходове за изчистването на имиджа на футболната организация от случилото се със Сеп Блатер:
„Неговите ходове са изключително умели. Привлече на ключови позиции в организацията легенди като Гари Линекер, Звонимир Бобан, Марко ван Бастен и вече никой не може да обвини ФИФА, че се управлява от бюрократи, които не са в крак с тенденциите.“
Световното първенство в Русия е първото в бившия Източен блок.
„За ФИФА най-важното е шампионатът да протече нормално, да има добри финансови приходи и когато се погледне счетоводния баланс всичко да бъде на плюс. Русия им предлага тази възможност“, обобщи Борисов.