„Изказвам своята благодарност ... на Франклин Д. Рузвелт за финансирането на Федералния писателски проект, събрал биографиите на бивши роби през 30-те години на ХХ век... Обявите за избягали роби взех от дигиталните сбирки на унивеситета в северна Каролина в Грийнсбъро. ...Дейвид Боуи е във всяка моя книга.“ (Колсън Уайтхед)
Историческа достоверност, фантастика, обрати в сюжета, недидактично въздействие върху мисълта и емоциите на читателя, писателски талант – очевидно всичко това е допринесло за поредицата престижни награди на Колсън Уайтхед за „Подземната железница“ (Pulitzer Prize 2017, National Book Award 2016, Arthur C. Clarke Award, Andrew Carnegie Medal for Excellence 2017, номинация в дългия списък на Man Booker Prize 2017) и за славата ѝ на една от най-обсъжданите англоезични книги в момента.
В романа си авторът разказва историята на робиня, бягаща към свободата от южняшка плантация през мрежа от скривалища и помагачи, известна като Подземната железница. В книгата тази система е представена като реално съществуващи тунели и гари, които пресичат под повърхността земите на американските щати – именно това дава повод творбата да бъде определяна като фикция. По думите на Ангел Игов „Някои рецензенти колебливо наричат „Подземната железница“ стиймпънк – жанр, съсредоточен около фантастичното приложение на технологии от средата на ХIХ век, било то в ключа на научната фантастика или в този на алтернативната история, където по-скоро попада романът на Уайтхед. Но бързо става ясно, че и „стиймпънк“ не е подходящ етикет да опише адаптивната конструкция на това пълно с изненади въображение. От буквализираната подземна железница бегълците излизат в един странен, фукоянски свят на институционализиран контрол, който всъщност много прилича на нашия.“
Книгата излезе на български език в превод на Ангел Игов и с корица на Костадин Кокаланов.
В „Артефир“ я представи издателката Гергана Димитрова.
