„Никак не ме учудва високият брой празни жилища. Това беше заложено още преди години, когато се затваряха училищата. Не може да има развитие в едно населено място, когато няма деца. Ще минат няколко години и след това какво остава - възрастните хора и пенсионерите, а тези жилища, които са били на семействата с деца, остават празни. Може да се ползват като второ жилище, но това село или малък град е обречено на запустяване“.
Строителството не може да не се развива и нови типове сгради и жилища ще се появяват, категорична е тя. Когато хората нямат поминък в родните си места, те логично мигрират, стремят се да отидат там, където има добри условия и да изоставят онези места, където те не са добри, но кой ще купи жилищата им в селата или в малките градове, попита тя.
Статистиката у нас е бедна и не дава данни за броя на бездомните българи, отчете Дандолова. Друг проблем е, че общинският жилищен фонд е бил разпродаден, а той на практика е осигурявал социални жилища за около 10-15% от населението. Сега общественият жилищен фонд е сведен до символичния дял от 2,4%. Нямаме и политика за усвояване на жилищния фонд от чужденци:
„Има над 350 000 имота, продадени на руски граждани, над 50 000 - на англичани и така нататък. Какво става с тях? Ако сложим по двама - трима души да живеят в тях, стават над един милион чужди граждани у нас. Как ние печелим от тях? С това само, че сме им продали нашата българска земя и те ползват нашите блага“.
Илияна Павлова от Българската стопанска камара е категорична, че ние не можем да принудим хората да не купуват повече жилища. Общините обаче трябва да имат важна роля за отчитане на живеещите и обвързването им с данъците, с което може да се избегне и явлението „скрит наем“. Тя напомни, че воденето на точен регистър на живущите позволява по-добра политика в региона. Според БСК част от сумите, които се събират в такса „битови отпадъци“, трябва да станат част от данъка на съответните жилища - елемента за поддръжката на обществените места.
