Галерията не е голяма, тя е по-скоро уютно малка и акварелите са 18. Когато човек тръгне да прави такава изложба, свързана с годишнина, всеки казва:
„Е, голяма изложба трябва да направиш, с много неща, трябва голяма зала. Аз смятам, че изложбата е голяма, когато картините са хубави. А галерията е добра не защото е лъскава и много голяма, а заради това, че ще приюти хубави неща, каза художникът в студиото на предаването за култура „Графити по въздуха“.
Винаги е имало интерес към онова, което правя. Често чувам това от почитателите на акварела, от изкуствоведи, изтъкна той.
На въпроса на каква възраст творецът е в състояние да осъзнае точното си място в изкуството, Огнемир Киров отговори:
„Аз смятам, че за това няма рецепта. Това се получава някак си незабележимо. Творецът изведнъж разбира, че е ситуиран някъде. Обаче другият важен въпрос е как и кой те ситуира там, някъде. При мен това ситуиране стана не от някакви административни организации, федерации или фондации, а от хората, почитатели на акварела. Аз съм един от хората, които участват в изграждането на съвременното българско изкуство и съм един от онези, които дават някаква представа за съвременния български акварел".
Художникът разказа с гордост за многобройното си семейство, както и за съвместната издателска работа със съпругата си Петя Миронова и общите им усилия да издадат цялостното творчество на баща й – писателя Мирон Иванов.
Чуйте цялото интервю с Огнемир Киров в звуковия файл.
