-13:0-9:0-14 до годишните награди на БНР "Сирак Скитник"
Всичко започва преди две лета с портрета на Владимир Димитров-Майстова, който е изрисуван на два (почти) декара на площада в Кюстендил - "това беше революционен проект и за мен, и за града, и за градското изкуство в България, проект, който прелетя границите на страната благодарение на съвременните технологии и постави началото на "Голямото лятно рисуване в Кюстендил". Това ни разказва Евгени Серафимов и продължи със следващото лято, когато всички започнали да го питат какво ще се прави пък сега - "тогава изрисувахме един дъждовник, който изкачва 300-те стъпала към Хисарлъка, а година по-късно, за моя радост, всички вече питат какво ще правим". Тоест, Кюстендил вече припознава идеите на Евгени Серафимов (който преподава рисуване в едно от най-старите училища в града и има своя школа "Новите майстори") за свои. Неговите проекти са винаги отворени, всеки може да се включи, но "безспорно децата реагират най-бързо, идват с четката и искат да рисуват". На всеки се дава задача според възможностите, никого не връщат. И сега най-малкият участник в рисуването на километричните гайтани "даже няма три годинки, но дойде с майка си и толкова искаше да рисува и толкова не разбираше какво трябва да се прави, но не можеш да кажеш на едно дете, че е малко и че не може, затова му дадохме задачата да рисува оранжеви точки върху зелената линия - защото има и такъв гайтан".
Иначе основните рисувачи са момчетата и момичетата от школата на Евгени Серафимов, те са на възраст от 15 до 20 години, някои вече студенти, включително и в чужбина. А работата и сериозна - стената е висока 6 метра, а линиите са 10, така че "всъшност ние сме усукали едни 40 километра" - с усмивка добавя Евгени. Необходима е била мнооого боя, над 200 литра, която е на акрилна основа, водоразтворима, без неприятна миризма (за да могат и малки деца да работят с нея), нетоксична... и много трайна, защото идеята е тези гайтани да останат там поне 4-5 години! Самата зона край реката е много променена през последните месеци - от запусната и избягвана е превърната (по проект от общината) в зелена зона за разходка с пейки, градинки и дори фитнес.
Всъщност идеята за гайтаните идва точно от картините на Майстора. Но боравенето с фолклора и неговите елементи трябва да е много внимателно и дозирано, според Евгени Серафимов. "Затова в този проект ние взимаме само есенцията на гайтаните...като в джаза, когато фолклорът се чувства, но композицията е съвсем нова. Така и аз казвам на децата, че ние рисуваме джаз... Е, понякога се получава истинска кюстендилска копаница, но в друг момент излизаме отвъд очевидното и импровизираме".
Изобщо работният процес при такъв голям проект е сложен. Първоначално ентусизамът е голям, но след това "рисуваш, рисуваш и си едва на първия километър". Но пък така децата се приучават да преодоляват препятствия и да са постоянни. Освен това е важно на кого каква задача ще дадеш, кой да води, кой да слага фините щрихи - всичко това Евгени обяснява на децата (и порасналите) с музикални препратки. И се радва, че на финала всички изрисувани линии "звучат спято".
Гайтаните спират малко след централния мост на Кюстендил (с прочутите четири женски склуптури). защото там започва един естествено красив каменен бряг, а Евгени Серафимов умее да уважава красотата. Предстои голямото представяне на вече изрисуваните гайтани с музиката на Иван Шопов, с когото "говорят на един език". Ще се получи прекрасно, убедени сме, а кога точно ще се случи - първи ще ви кажем. Но гайтаните вече са там - цели 4 километра и си струва да ги видите. Ако се разходите край тях, няма как да не усетите ваша собствена мелодия - може да е джаз, може да е едно, може да е фолклор. Но няма да останете безразлични, това е гарантирано!
