"Конституционният съд по един много достоен начин изпълни основната си функция – да бъде пазител на основния закон, да гарантира върховенството на Конституцията и българската конституционна идентичност. Конституционният съд констатира, че има разлика в категориите, в правните понятия и че възприемането от страна на Народното събрание на Конвенцията в този ѝ вид би довело до една изключителна нестабилност, правна несигурност. Българската конституция, не само тя, но и Търновската конституция, въз основа на православната традиция стъпват на разбирането, че пол - като правно понятие, означава биологичният пол на лицата. В тази връзка пол може да бъде или мъжки, или женски. Цялата Конституция е изградена на тази основа. В член 46, когато се говори за брака, просто се казва, че това е доброволен съюз между мъж и жена. Самата Конвенция в своето заглавие и в основните формулирани цели стъпва на разбирането за биологичния пол, но по-нататък – в член 3 и в член 4, вече отстоява едно друго разбиране за пола, надгражда над биологичното понятие за пол. Терминът "джендър", който е преведен на български като социален пол, в член 4 говори за идентичност, основана на пола, което се разминава с разбирането на нашия конституционен законодател и това как е построена самата система на Конституцията и на действащото българско законодателство".
Киров добави още, че ако Конвенцията беше стъпила на разбирането, което Конституцията на Република България е възприела, че полът е мъжки и женски, тя би постигнала целите си:
"А каква е основната цел на Конвенцията? Целта е да играе ролята на превенция и борба с насилието над жени. Тя обаче възприема едни правни понятия, които са непознати за нашата правна система. Според нашето законодателство половата идентификация не може да бъде личен избор".
Цялото интервю на Силвия Великова и Людмила Железова с Пламен Киров можете да чуете от звуковия файл.
