Професионалната биография на Савелина Савова съвпада с най-значимите години от доказването на Радиото като свободна медия. През 2001 година, по време на кризата в БНР, тя беше сред уволнените от тогавашното ръководство протестиращи журналисти, които оспорваха легитимността на генералния директор. През 2015 година получава приза "Златният глас на радиото", която се присъжда в памет на журналистката Надежда Дженева. За 2014-а е носител на почетното звание „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“. Има награда и от Столичната библиотека за популяризиране работата на библиотеката и насърчаването на четенето.
Колегите ѝ завинаги ще помнят Савелина като чаровна, човечна и чудата.
"Савелина Савова чуваше всяка история, всяка тегоба, всяка приумица, всяка шега. Савелина осигуряваше въздух навсякъде около себе си с брилянтните ѝ фрази, смислените ѝ тези, проникващите въпроси. Савелина сякаш ни разбираше по добре, отколкото ние нея", спомни си кореспондентът на БНР Ива Антонова.
Журналистът и радиоводещ Таня Величкова я нарече: "Пример за това как човек може да минава през изключително сериозни изпитания - и професионални, и житейски, с доброта и благородство. Много неща тепърва ще има да си спомняме, защото много, много неща сме преживяли заедно в радиото, но тя знаеше какво е кауза. Можеше да отстоява каузи и да го прави с едно наистина достойно за уважение постоянство въпреки, че си е плащала цената затова".
Звукорежисьорът Георги Бангиев я определи с три думи - "музика, поезия, душа човек".
Даниела Якова каза: "Не можем да опазим добрите хора около нас и затова те си отиват без време, защото светът ни е лош. Савето ще ни липсва много."
Гергана Хрисчева: "Тя остава с поетичното, красиво, изключително одухотворено отношение към живота и хората".
Мая Щърбанова: "Дано, където си душата ти най-после да намери добротата, която носеше, чистотата, на която ни учеше. Нищо няма да е същото без топлината на думите ти. Сбогом, Савелина, и прощавай!".
