Мраченик е село в Карловско, а „мештръ“ е майстор строител на същия този таен мещренски език. Той е само един от говорите на зидарските дружини от различни краища на България, които обикаляли градове и села по несигурните пътища на Османската империя, без да знаят къде ще замръкнат, на какви „инвеститори“ ще попаднат и пред чии уши ще се пазарят. Това породило необходимостта от общуване в групата, неразбираемо за околните. Думите, с които се разбирали помежду си зидарите, не са много, затова пък са многозначни. Доста от тях са заети от други балкански езици, някои съвпадат с понятия от други подобни тайни говори, но има и доста различия. Ако майстор от Лещен например иска да пийне една ракия, ще каже: „Випе ми една чучела!“, а мраченишкият му колега ще помоли: „Прятай ми една чонка!“. Думите от мраченишкия мещренски език са събрани от Никола Попов, коментарът е на Илияна Гаравалова, доцент в Института за български език.
• Езикови справки по радиото: село Дивля – дивно или диво?
