Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци – Сократ, първа част

Познавате ли човек, чиято основна цел в живота е да бъде досадна конска муха? Много налудничаво, нали? Но не бързайте да казвате, че не познавате такъв, защото познавате - или поне сте чували името му, няма как да не сте. 


Той се казва Сократ и е смятан за един от най-великите философи на света изобщо. Неговата концепция само изглежда сложна, но не е. Аз знам, че нищо не знам, а моите съграждани, атиняните, смятат, че знаят разни неща за разни неща, особено за добродетелите. Когато започна да ги разпитвам обаче, оказва се, че нищо не знаят. Не знаят дори, че не знаят и още повече - не знаят какво не знаят. Така че май точно заради моето незнание, аз знам малко повече от тях. Като добър и съвестен гражданин, трябва да им помогна да излязат и те на пътя към знанието, защото без него няма добро и не може да се постигне щастието. Но няма да им давам знание наготово – не само защото го нямам, а и защото то не е нещо, което се налива от пълната чаша на учителя в празната чаша на ученика. То е запалване на пламък, а не пълнене на съд. И няма да оставя атиняните на мира, ще им досаждам непрекъснато, като истинска конска муха, за да не забравят те да търсят знанието, ще им помагам да го намерят в себе си, точно както акушерката помага на бебето да се роди. 

Горе-долу, това е идеята на Сократ и той упорито се опитва да я реализира сред съгражданите си в продължение на поне 30-35 години. Нищо чудно, че накрая на атиняните им писва от този досадник и му връчват чашата с бучиниша, за да се отърват от него. С което всъщност го обезсмъртяват навеки.

Рагтайм, 1917 

Всеки разговор за Сократ започва с тъй наречения Сократов проблем. А той се състои във въпроса що е то Сократ. Всички са съгласни, че през 5 век пр. н. е. тип с това име, грозен като сатир и ироничен като Съдбата, наистина живее в Атина, философства безпощадно и е осъден на смърт през годината 399 пр. н. е. От една страна – не е малко, за някои гении на човечеството и толкова не знаем. От друга обаче, дразнещо е чак пък до такава степен да не познаваме себе си. Казвам „да не познаваме себе си”, защото вече 24 века световната философия, а значи – и цялата човешка цивилизация, е здраво свързана със Сократ. И пак да попитам – що е то Сократ. 

Дали е  реален човек или е литературен и философски персонаж; дали наистина е гениален философ, който не знае нищо и все пак знае повече от останалите или е мръсен софист, който развращава младежките души и умове, като им продава аргументи срещу реда и традицията; дали е човекът, обезсмъртил се както с брилянтна мисъл, така и с достойно поведение пред съда и смъртта или е средно кадърен и досаден мисловен акробат, обезсмъртен от учениците си, за да не се окажат те самите издънки на лошо философско дърво. Никой не знае точно - всеки решава по собствено усмотрение. С това напомням - онзи Сократ, за когото ще чуете сега, е моят Сократ, не истинският.  Ако искате по-истински – намерете си ваш. 

Нямате обаче много възможности, тъй като източниците са крайно ограничени и само три са ни оставени от хора, лично познавали Сократ – комедията „Облаци” на Аристофан и писанията на двамата най-прочути сократови ученици - историка Ксенофонт и философа Платон. Аристотел също пише за Сократ, но не от първа ръка, той се базира на разказите на учителя си Платон и други, недостигнали до нас текстове. Има и още антични автори, включително римски, но те са много късни, изцяло вторични и фрагментарни. Моят Сократ обаче винаги започва с прочути думи, които всъщност не са негови. Философът не обича да напуска Атина, за цял живот го прави два пъти, като единият посещава храма на Аполон в Делфи. Там, на входа, прочита думите, които определят съдбата му завинаги – „Познай себе си”.

Глен Милър 

„Аз не съм атинянин или грък, аз съм гражданин на света” – това, според Плутарх, са думи на Сократ. Не знам къде ги е прочел, за да ги цитира великият гръцки историк, който живее около пет века след великия гръцки философ, но подобен космополитизъм сякаш е обратното на силния местен патриотизъм, който Сократ демонстрира с целия си живот. А дори и със смъртта си. Философът е роден около 470 г. пр. н. е. в Алопека, дем, който се намира току извън градските стени на Атина, но е част от територията на полиса. Баща му, Софрониск, е скулптор или майстор-каменоделец, а майка му, Фенарета, е акушерка. Познахте, оттам асоциацията, която философът по-късно отнася към себе си – аз съм човек, който акушира, за да се роди знанието у другите хора. 

Но има и още една връзка. На старогръцки думата за акушерка е „майя”, а „майевтика” е терминът, с който Платон обозначава тъй наречения Сократов метод. Същността му е в това да задаваш на събеседника си правилните въпроси, докато в един момент истината започне да проблясва като бисер между отговорите. Освен като майевтика, методът става известен по-късно и като „диалектика”. Но това е после. А отначало момчето получава прилично образование – учи гимнастическото и музическо изкуство, поемите на Омир и Хезиод, знае да чете и пише. Първите му учители във философията, която тогава още изцяло е натурфилософия, са Анаксагор и Архилай, от които Сократ също се запалва по природните науки. Платон казва, че учи и риторика при Аспазия, една от най-образованите и забележителни жени на Древна Гърция, любовница и втора съпруга на прочутия атински политик Перикъл. Въпреки интереса му към философията обаче, смята се, че като млад Сократ поема занаята на баща си – каменоделството. Някои казват, че негова е една скулптура, която и до днес е край Акропола, но съвременните учени отричат. Така или иначе, има и други задължения, които обсебват младостта и зрелите години на Сократ. 

Той е дребен и грозен, твърди се, а и по запазените му ранни бюстове се вижда, че прилича на сатир, но очевидно е здрав човек с буен темперамент, голяма храброст и умения във военното дело. Между 432 и 422 г. пр. н. е., Сократ участва като хоплит, тоест, войник от пехотата, въоръжен с щит и дълго копие, в три големи битки от Пелопонеската война, която се води между Атина и Спарта. В една от тях той дори спасява живота на прочутия атински генерал Алкивиад, който после става негов ученик и близък приятел.  

Милър 

Със сигурност се знае, че Сократ е първият философ, който изцяло зарязва типичната дотогава за Древна Гърция натурфилософия, тоест, изследването на природата и търсенето на истината за света отвън, като започва да се занимава със света вътре – със самия човек, и по този начин създава моралната философия или тъй наречената „етика”. В същото време обаче е абсолютно неизвестно кога той се отдава изцяло на философията и защо. При всички случаи, през 423 г. пр. н. е., когато на бял свят се появява комедията на Аристофан „Облаците”, Сократ очевидно вече е известен сред атиняните с навика си цял ден да се мотае по пазари и площади, като въвлича в спорове всякакви хора. Какво да ви кажа – „Облаците” е жестока сатира срещу философската еквилибристика с думите, разума и морала, за която Аристофан обвинява софистите, а Сократ е описан като типичен софист и истински антигерой. 

В пиесата той има школа, в която срещу пари учи хората на тъй наречения Крив Довод или Несправедлив Аргумент, с който те могат да печелят спорове и съдебни битки, без да се интересуват от добро и зло, от мнението на боговете и традиционните обществени принципи. Този аристофанов образ не е никак лицеприятен и дотолкова противоречи на образите, които ни оставят Ксенофонт и Платон, та човек наистина започва да се чуди за същия Сократ ли става дума. Някои обясняват крещящото противоречие с лично отношение, други - с възможността в пиесата образът му да е окарикатурен, просто за да изпълни своята литературна мисия, а в диалозите и апологиите да е идеализиран с благоговение от неговите ученици. Трети казват пък, че може с времето самият философ и публичният му образ да са се променили, доколкото Аристофан го познава в доста по-ранен период, а Ксенофонт и Платон учат при него през последните 7-8 години от живота му, когато той е достигнал човешка и философска зрялост. Никой не може да каже със сигурност каква е истината, затова сме принудени да свикваме с този двойствен образ на един от най-великите философи в историята на човечеството изобщо. 

Това, което със сигурност става ясно от комедията на Аристофан обаче е, че преди годината 423, Сократ вече е женен. Жена му се казва Ксантипа, по-млада е от него с поне 30 лета, ражда му трима сина и го търпи цял живот, макар че търпението на моменти се изчерпва и тогава тя се превръща в най-свадливата и зла жена, известна в историята. Поне така свидетелстват някои реплики, открити тук-там из старите текстове, както и многобройните анекдоти, които се разказват за отношенията между двамата. „Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата” – отговаря Сократ веднъж, когато го питат кое е по-добре за човека – бракът или безбрачието. По същата тема се цитира обаче и друг негов отговор, който гласи: „Непременно се ожени. Ако вземеш добра жена, ще си щастлив, ако вземеш лоша, ще станеш философ”. 

Така че изберете сами кой от двата отговора предпочитате и не забравяйте, че, както показва и животът на самия Сократ, философ лесно се става, но трудно се остава истински философ за цял живот.

Милър, Лунна серенада


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени