"Това, което ме мотивира да работя като спешен медик в България, са идеалните цели", казва пред "Хоризонт" младият лекар д-р Борис Зарков, който от три месеца работи в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Д-р Зарков обаче вече е видял и недостатъците на професията – ненапълно оборудвани и стари линейки, недостиг на консумативи и медикаменти в тях, агресивни пациенти или техни близки, липса на разделение на спешните от неспешните случаи.
26-годишният д-р Борис Зарков се дипломира през 2016 година и понеже все още не е избрал какво да специализира, започва като млад лекар в Спешната помощ. Сблъсъкът с действителността, освен голяма школа, се оказва и тежко изпитание:
"Няма много добри предложения за млади лекари в България", признава д-р Зарков. Обмислял да се занимава с електроенергетика, пробвал е в IT сферата, където има добри доходи. "Но нещо ми липсваше там – връзката с пациента, доброто чувство. Не може дълго да се прекъсва. Науката е огромна. Изостане ли човек, трудно може да се възстановява".
Определя работата си в линейката като тежка и отговорна. През вчерашния ден обичайните около 15 екипа са срещнали големи затруднения в обслужването на всички адреси заради големия брой сигнали за припаднали в жегите хора. "Законовата рамка не е добра – всеки един сигнал може да се тълкува реално като спешен", пояснява медикът. Нерядко се натъква на "смехотворни сигнали" – случаи на припаднал или неконтактен човек, които се оказват съвсем банални и се оправят "след едно наплискване с вода". Същевременно чакат животозастрашаващи случаи.
13 август е крайният срок за подаване на оферти за закупуване на новите 400 линейки за цялата страна. Търгът е обжалван вече два пъти и това още повече забявя неговото изпълнение.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
