Инцидентът с 86-годишната Йорданка Тричкова става преди две седмици, когато я бутат и пада... пред лекарски кабинет. След лекарски преглед в клиниката по ортопедия станало ясно, че жената има нужда от смяна на тазобедрената става. "Нашата каса е известно, че не покрива на 100% този тип операции. Пациентът доплаща за самата протеза. Оказа се, че тя няма такива средства и не може да си плати цялата стойност на протезата. За тази протеза, която е сложена на госпожата, доплащането е 1040 лева от пациента. Безизходна ситуация. Тя каза къде има, какво има. Решихме колегите сутринта да съберем останалата част от сумата, защото няма как да се плати само една част", обяснява доц. Севдалин Ангелов.
Лекарите се събрали, обсъдили и всеки дал колкото преценил. Пред себе си имали възрастна жена, която се грижи за 62-годишния си напълно сляп син с епилепсия. "Ние сме двамата, нямаме никого вече", казва Йорданка Тричкова. Пенсиите и на двамата не стигат и за половината от импланта, а други роднини нямат. Нещо повече - медиците рискували да ги глобят от някоя стриктна институция и в първите дни от престоя на пациентката в болницата приели и сина й - не по клинична пътека, а уж като придружител, на когото обаче придружител е самата пациентка. Такива сюжети предлага само животът.
При изписването идната седмица лекарите отново ще съберат пари, защото жената е дала всичко, с което разполага, до последния лев. "Да има някакви парички като се прибере вкъщи", допълва доц. Ангелов.
Така русенските ортопедите показват, че хуманността на професията им не се изразява единствено в професионалното отношение, а с пълната грижа за пациента.
От болницата изразяват и своята благодарност към Регионалния съюз на слепите и община Русе, че са успели заедно да настанят временно в социално заведение и сина на Йорданка Тричкова. Поне докато тя стъпи и на двата си крака.
Целия репортаж чуйте от звуковия файл.
