„Министър Радев доста отдавна, струва ми се, загуби доверието на част от по-полицейски ориентираните среди в самия управленски микс. Неведнъж в близки до властта издания са излизали доста критични материали за него. Струва ми се, че тяхното авторство беше в среди около г-н Цветанов, който, мисля си, продължава да разглежда себе си като специалист в тази област – нещо като вътрешен министър в сянката. За Московски не знам на каква фаза са следствените, потенциалните съдебни и т.н. действията. Тоест, не ми е ясно дали министър Московски също след онзи трагичен инцидент, които му се случи, може би не беше поел този път. Нанков може би до известна степен е съпътстваща жертва в това, но как въобще можем да си позволим да говорим за съпътстващи, когато има реални жертви“.
Големият въпрос е дали с това изпреварващо действие Борисов ще успее да тушира напрежението и да спечели време или напротив - неговите противници ще се одързостят, коментира Симеонов и припомни
„В началото на 2013 година под исканията на протестите падна една министерска глава - на господин Дянков. Това само настърви протеста и следващата глава, която трябваше да пада беше на самия министър-председател. Струва ми се обаче, че случая не е точно такъв. По-скоро Борисов прави любимото си упражнение - опит да покаже проактивно изпреварващо действие, с което „да издърпа ушите на своите“.
Симеонов не изключва някоя от оставките да не бъде приета в НС, но според него е „по-вероятно“ те да минат. Въпросът обаче е и кой ще наследи министрите. Лиляна Павлова се ползва с огромно доверие от страна на Бойко Борисов и отива обикновено в най-тежките сектори, коментира той и я определи като „една от опорните на публичния образ на това управление“ . Въпреки това тя не е нов играч, а българите търсят нови лица в такива ситуации, коментира анализаторът, според когото „Обединените патриоти“ нямат интерес да клатят властта в този момент.
