На Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол беше премиерата на новата стихосбирка на Васил Славов. Тя бе представена от друг поет, приятел и издател - Румен Леонидов. Както обикновено, когато авторът не шуми около себе си и не търси възможности за популярност чрез рекламата, какъвто е този, често с изненада откриваме, че не сме дооценили таланта му. И още една причина писатели като Васил Славов да са по-малко познати на по-широката четяща аудитория е това, че живее в друга страна, макар да е български поет. Вгледани в собственото си творчество и битие, българските писатели не се колебаят да загърбят, да не се интересуват, дори да не познават изобщо колегите си, живеещи по различни причини извън България. Това обаче не променя качеството на творбите, писани в чужбина...
За Васил Славов поетът Борис Христов пише: „Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е отдавна на върха, без сам да знае. Може би защото никога не е знаел, че е „човек на изкуството“, а работник, приведен над Пътя, по който върви и отминава... Човекът.“
Роден е в София през 1958, син е на писателя Атанас Славов. Завършва английска филология в Софийсия университет, дебютът му е през 1989 със стихосбирката „Спомен за Потоп“, издава преводи и критика, участва в първите броеве на „Литературен вестник“, списанията „Мост“, „Глас“ и „Нава“. През 1989 г. заминава за Щатите, където специализира литература, там живее и досега.
Васил Славов е автор на книгите „Бич Божи“(1992), „7 часа слънце“ (2005) и „Американа“ (2010), на белетристиката „Фургоните на Адамсбърг“ (1998), „Записки на Препарирания“ (2001) и „Тунелите на Галицин“ (2001). Стихосбирката му „Звяр“(2014) е номинирана за наградата „Христо Фотев“. Негови творби се публикуват в литературни издания в САЩ и Великобритания. Най-новата му стихосбирка е озаглавена с неологизма „Следверие“.
