Имаме повод да се върнем назад в историята, когато големият композитор Панчо Владигеров създава едни от най-емблематичните пиеси в българската музика - на 8 септември се навършват 40 години, откакто той напусна този свят.
Да си спомним неговата музика - любима и до днес за всички, неговото дело като педагог, възпитал цяла плеяда изтъкнати български музиканти, да си спомним с усмивка колоритния човек и невероятното му чувство за хумор.
Владигеров е композиторът, който в първата половина на ХХ век приобщава съвсем младата, едва прохождаща българска музика към европейската култура, а неговите творби се изпълняват в цял свят и носят навсякъде колорита на българския дух, на българския фолклор. Част от огромното му творчество са операта „Цар Калоян“, балетът „Легенда за езерото“, пет концерта за пиано и оркестър, два концерта за цигулка и оркестър, две симфонии, много оркестрови пиеси, между които "Българска сюита", Седем симфонични танца, "Импровизация и токата", сюитата "Люлински импресии", камерна музика, повече от 100 клавирни пиеси, 20 солови песни и т.н.
Има обаче една оркестрова пиеса, която често звучи по тържествени случаи у нас и винаги буди патриотични чувства у всеки - това е Българска рапсодия “Вардар“. Създадена е през 1922 г. за цигулка и пиано, още докато Владигеров е в Германия, далеч от Родината. Вдъхновява го великолепната песен на Добри Христов “Ний българи сме“ ("Едничък чуй се вик") и в порив на патриотични чувства младият композитор създава тази толкова популярна и знакова за нашата музика творба.
Едно от съкровищата в Златния фонд на БНР е разказ на автора от 1978 година, поставен на фона на запис на Рапсодия “Вардар“ от 1924 година, направен в Германия - изпълнение на братята Любен Владигеров - цигулка и Панчо Владигеров - пиано. Чуйте в звуковия файл.
