Прочутото американско мецосопрано се появява на този свят на 12 септември 1938 година в Ню Йорк. В семейството на певци-имигранти: бащата е грък, а майката – германка. С други думи пътят изглежда предопределен.
И не съвсем… Години наред не обръщат особено внимание на вокалната дарба на Татяна Троянос. До мига, в който се появява Ханс Хайнц. С него здраво работят в Джулиард скул, а една от първите роли на бъдещата оперна звезда е Кармен. През 1985 година легендарният запис на шедьовъра на Бизе с Троянос, Доминго, Лондонската филхармония и Дьорд Шолти на диригентския пулт печели „Грами“. Времето, когато Татяна Троянос е на върха на славата. Всъщност официалният ѝ дебют е през 1963 в „Сън в лятна нощ“ на Бритън – постановка на Ню Йорк Сити oпера. Тогава е на 25. Не закъснява и поканата от МЕТ, но певицата е убедена – трябва да се утвърди на сцените на Стария континент. Първата спирка е Хамбург. Остава там десетина години. Играе големи и малки роли: Сузуки, Прециозила, Амнерис, Фенена, Керубино, Дорабела… Следват участия в Ковънт Гардън, Дойче oпер – Берлин, Театро Ла Фениче – Венеция, в театрите на Цюрих и Виена, а също на фестивала в Залцбург. Отзивите са фантастични: мощен и същевременно топъл, богато оцветен глас с впечатляващ диапазон и магнетично сценично излъчване… Татяна Троянос трупа репертоар, който оформя внушителна палитра от характери, от открояващи се образи. Мамят я конкуренцията, предизвикателствата. Едно от най-сериозните: срещата ѝ с маестро Карл Бьом! Оставиха за щастие ред исторически записи на шедьоври от Моцарт и Рихард Щраус.
„Един от проблемите е, че влагам прекалено много енергия, когато се потапям в дадена роля“, повдига завесата Троянос.
„Вглеждам се във всеки детайл. Изразходвам цялата се енергия… Ако се окаже, че съм сбъркала и не дай си Боже това е на сцената, настъпва истински крах. За секунди се озовавам от плюс към минус. Кризата обикновено започва вечер. Мразя настъпването на нощта. Старая се да мисля позитивно, да си възвърна равновесието… Йогата ми помага това да се случи по-бързо. Да събера отново късчетата градивна енергия, а на сутринта вече съм готова за ново сражение…“, пределно откровена е Татяна Троянос.
„Сраженията“ на знаменитото мецосопрано на американска земя започват от средата на 70-те години. Връща се у дома на „бял кон“: дебют в Сан Франциско като Попея в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, в Бостън участва в „Капулети и Монтеки“ на Белини, а в чикагската „Лирик oпера“ е Шарлота във „Вертер“ на Масне… Всъщност Джеймс Ливайн убеждава Троянос да се присъедини към трупата на МЕТ.
Преди това заедно триумфират в Залцбург с „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Почти 17 години Татяна Троянос е едно от емблематичните лица на Метрополитън опера. Над 300 са спектаклите с нейно участие. „Тя е великолепна певица и актриса! Изключително фин, деликатен човек“, твърди Бърнстейн. „Обичат я и ѝ се възхищават навред! Макар често да изправя на нокти диригенти и режисьори със своите свръх изисквания. Приема забележки и предложения без никакви капризи. Така стъпка по стъпка стига до онази фаза на горене, която възпламенява публиката“, разказва Ленард Бърнстейн.
През 1994 година ръководството на МЕТ и тогавашният музикален директор Джеймс Ливайн организират концерт в памет на Татяна Троянос. „Събрали сме се тук, за да почетем незабравим артист и колега. Уви, отиде си, когато бе посветена като малцина в тайните на оперната магия“, каза тогава през сълзи Джими Ливайн. „Бе необикновен човек – топъл, отзивчив, който те стимулира да извадиш най-доброто от себе си. Имали сме заедно десетки спектакли. На тях публиката френетично крещеше името ѝ! Това не се случва всеки ден. Татяна бе рядък дар за МЕТ в цялата история на най-престижния американски оперен театър…“, думи на диригента Джеймс Ливайн изречени на прощаване с Татяна Троянос.
В съботната вечер ще си припомним едно от топ превъплащенията на знаменитото американско мецосопрано – Шарлота във „Вертер“ на Жюл Масне. Култов запис от 1979 продуциран от EMI. С Алфредо Краус като Вертер – коронна роля на легендарния испански тенор.
Участват още: Матео Манугуера, Кристин Барбо, Жюл Бастен, Жан-Филип Лафон. Мишел Пласон е на диригентския пулт на Лондонската филхармония.
Съдържание на операта „Вертер“ от Жюл Масне
събота, 15 септември, от 20 часа
