„Вертер” от Жул Масне - лирична опера в четири действия (съдържание)

Либрето - Едуард Бло, Пол Милие и Жорж Хартман
по романа на Йохан Волфганг фон Гьоте „Страданията на младия Вертер”

Действащи лица:
• Вертер (тенор)
• Алберт (баритон)
• Съдията (бас)
• Шмит, (тенор)
• Йохан, (баритон)
• Брюлман (баритон)
• Шарлота (мецосопран)
• Софи (сопран)
• Кетхен (мецосопран)
• Деца на Съдията - Фриц, Макс, Ханс, Карл - детски гласове
• Гретъл (сопран)
• Клара (сопран)
• Селско момче, прислужник
Гости, музиканти, деца, жители на Вецлар

Действието се развива в околността на град Вецлар, близо до Франкфурт, през 1772 г.

Първо действие
В дома на съдията във Вецлар от отворените прозорци долита детски смях. Бащата, заобиколен от децата си, разучава коледни песни. Макар да е лято, съдията е решил да намери полезно занимание на малките палавници. Голямата дъщеря на съдията Шарлота се приготвя за бал, а по-малката Софи се грижи за домакинството. Веселата глъчка се нарушава от идването на Йохан и Шмит, приятели на съдията. Те го канят на почерпка в близката кръчма.
Незабелязан от никого се приближава Вертер. Той е отскоро в града и за пръв път посещава дома на съдията. Тихите семейни радости, на които е неволен свидетел, го очароват. Той наблюдава със затаен дъх как Шарлота ласкаво се грижи за малчуганите. Очарован е от топлия и нежен глас... Нищо не е в състояние да го отдели вече от нея. Вертер я придружава на бала. Баща ѝ пък се отправя към близката кръчма, където го чакат приятелите.
В топлия юлски здрач към дома на съдята се приближава Алберт, годеник на Шарлота. Отсъствал по служба повече от половин година той се тревожи дали всичко е по старому, дали го помнят, дали любимата му го очаква. Софи бързо разсейва всичките му опасения и успокоен, Алберт си отива.
В полунощ Шарлота и Вертер бавно доближават тъмния вече двор. Проникновено и горещо момъкът говори за своята любов, но Шарлота е тъжна и замислена. Тя не бива да се подава на тези чувства, защото е дала дума пред смъртния одър на майка си, че ще се омъжи за Алберт. Потресен от неочакваното известие, че Шарлота има вече годеник, Вертер се чувства най-нещастният човек измежду всички смъртни.

Второ действие
Септемврийско неделно утро. Развеселени, Йохан и Шмит пийват пред кръчмата, а жителите на Вецлар, празнично облечени, отиват на църква. Между тях са Шарлота и Алберт. Три месеца са изминали вече от тяхната сватба и нищо не засенчва живота на младите съпрузи. Скрит зад клоните на стара липа край пътя, Вертер ревниво ги наблюдава. Той страда жестоко. Алберт, който знае за чувствата му, дружески го съветва да напусне града и да намери спокойствие.
Вертер отвръща, че изпитва вече само приятелски чувства към Шарлота. Но останали насаме, той отново отчаяно ѝ признава любовта си. Младата жена рязко го отблъсква и му казва, че ще се радва да го види за Рождество. Сега е по-добре да замине. Влюбената във Вертер Софи го кани на танц, но той грубо я отблъсква и заявява, че напуска завинаги Вецлар. Останала сама, Софи заплаква. Алберт също е разтревожен. Той осъзнава, че Вертер все още е силно влюбен в жена му.

Трето действие
Вече е Бъдни вечер. Навън тихо вали сняг. Шарлота стои пред камината и препрочита писмата на Вертер, безизходна мъка блика и от трите, но най-страшно е последното. „Ако не дойда на уречения ден, не се сърди, а плачи за мен...”
Идва Софи, която се опитва да разсее сестра си, защото откакто Вертер е заминал, тя непрекъснато е тъжна. Шарлота остава отново сама. Неочаквано на прага застава Вертер. Тук всичко му напомня за изминалите дни. Той говори за безумието да се върне, но нали тя му е определила този ден. Шарлота също е развълнувана. В невъзможност да се овладее Вертер я целува и, опомнил се, моли за прошка. Шарлота му казва никога повече да не доближава този дом.
Идва Алберт. Разбрал, че Вертер се е върнал в града, той е побързал за вкъщи и разтревожено разпитва Шарлота защо младежът е идвал. Напразно разстроената Шарлота се мъчи да намери подходящ отговор. В този момент влиза прислужник и донася писмо. То е от Вертер, който съобщава, че заминава на дълъг път и моли Алберт да му услужи с пистолетите си. Разтрепераната Шарлота дава кутията с пистолетие на прислужника. Алберт излиза, Шарлота намята палтото си и се отправя към дома на Вертер.

Четвърто действие
Тиха Рождествена нощ. Под мека снежна пелена дреме малкото градче Вецлар. Светят звездите, а мъртвобледата луна осветява побелелите дървета и покриви. Отдалеч блести самотно огънче. Това е прозорецът на Вертер. В безмълвието на нощта се чуват изстрели и отново всичко утихва.
Шарлота е закъсняла. На креслото в кабинета си лежи смъртно раненият Вертер. Той е в безсъзнание. В един момент раненият идва на себе си и моли Шарлота за прошка. Последното му желание е да го погребат под старата липа, където толкова пъти е очаквал да зърне отдалеч любимата си. Вертер умира в обятията на ридаещата Шарлота, а отвън се чуват детски гласчета, пеещи коледни песни.