Това каза за предаването „Събота 150“ професор Ангел Димитров - първият български посланик в Македония след обявяването на нейната независимост. Понастоящем той е председател на българската страна на комисията, която съгласно Договора за добросъседство трябва да помогне за преодоляване на различията ни по историческите, образователните и други въпроси.
„Този договор действително е една голяма крачка напред, материализиране на дълги усилия да разрушим бариерите, градени с десетилетия. В същото време той не трябва да остане на хартия, а да се материализира, да се превърне в реалност. Действително има сили и в България, но много повече в Македония, които не биха искали това. Нашата отговорност - на хората от двете страни на границата – е да променим онова в мисленето си, което ни кара да бъдат недоверчиви към другия и да бъдат забравени всички клишета и стереотипи“.
Димитров не е категоричен дали е необходим анекс към Договора за добросъседство, за да се официализира терминът „обща история“:
„В правилника за работа на Съвместната комисия ние сме записали, че работим въз основа на общата ни история. Нашите колеги под една или друга форма вече са приели тази формулировка. Това не означава, че сме абсолютно на едно мнение в интерпретацията на самия термин „обща история“. Има разминавания и още на следващото заседание ще проведем сериозна дискусия как точно трябва да се разбира терминът. За нас като историци е съвършено ясно, че ние можем да говорим напълно спокойно за обща история до края на Първата световна война. Идват сигнали от другата страна, че има едно много тясно разбиране, с което ние трудно можем да се съгласим“.
Експертът призова да няма свръхочаквания към работата на съвместната комисия, която ще се събере в Скопие на 4-5 октомври:
„Работата на една такава комисия не може да регламентира отношението на историците в двете страни към миналото. Това е професионална дейност. Тя е автономна, независима. Работата на тази комисия е на базата на един аналитичен преглед на учебниците в двете страни да обясни кое е абсолютно неприемливо за другата страна и с научни аргументи да намерим онези формули, които ще променят формирането на отношението към другия още в една ранна възраст в периода на образованието на децата“.
Някои от преглежданите от Димитров учебници са „просто невероятно погрешни от наша гледна точка“. Именно на базата разбирането за обща история комисията трябва да предложи на двете правителства събития и дати, които трябва да бъдат отбелязани съвместно като символ на близостта и общите интереси между двете страни.
„Има желание и от двете страни да се организират по-чести срещи между професионалисти - историци от различните научни институти университети, за да се стигне до онова разбиране на другия, преодоляване на недоверието и онази способност да бъдеш много по-близо до научните критерии, когато анализираш миналото“
Доминиращата идея в македонското общество е страната да стане член на Европейския съюз и на НАТО, но тя е „силно неприемана от всички онези, които не искат да виждат укрепването на Европа и стабилизирането на НАТО“, коментира Димитров усилията на европейските и американски политици, посетили Македония през последните месеци, за да подкрепят референдума:
„В същото време, не толкова афиширано чрез имената си, има и обратната тенденция. В този процес очевидно са включени доста хора, доста средства. Неслучайно преди време се стигна дотам, че дори една Гърция, която винаги е търсила добри отношения с Русия, изгони руски дипломати заради това, че те агитират против договора между двете страни. Същото недоволство е изразявано на най-високо ниво дори в република Македония“.
