3
Пропастта между хората с увреждания и държавата продължава да расте. Месеците протести на майките на деца с увреждания и липсата на чуваемост разрушават и последните мостове към надеждата за достоен живот на тези хора и семейства. На фона на тази тъжна реалност има общини, в които социалната политика и отношение към уязвимите групи „произвежда“ радост, а грижата е истинска, не лицемерна.
Дневният център за деца и младежи с увреждания „Здравец“ в Банско празнува вчера своя 20-и рожден ден. В препълнената зала на читалището беше представена драматизацията по мотиви от класиката за малки и големи „Мечо Пух“ в рамките на проекта „Социализация чрез театър“.
Всяка роля беше дублирана по особено оригинален начин - дете от масовото училище държеше за ръка своето приятелче с увреждане и заедно изричаха думите на Прасчо, Йори, Мечо Пух и мъдрия бухал. След месеци усилена работа на специалисти, родители, учители и деца аплодисментите и сълзите на радост бяха заслужени.
Това е поредният от десетките проекти, които реализира сдружението на родителите на деца с увреждания „Избор“, споделя председателят д-р Райна Глушкова:
„Много съм доволна. Двадесет годни труд, който не е отишъл напразно. Децата са щастливи…, родителите – спокойни. Какво повече да искаме“.
Общуването чрез изкуство е един от основните методи, които се прилагат в работата с децата и младежите с увреждания. А учителката по музика Мария Тодева е горда със своите таланти.
„Децата са много естествени и искрени. Съприкосновението им с музиката просто ги възвишава, облагородява“, сподели тя.
Дневният център за деца и младежи с увреждания е специалната тема и грижа и на кмета на общината Георги Икономов:
„Всяко общество се вижда колко е израсло по помощта, която оказва на по-слабите, по-бедните, по неравностойните. Мисля, че това нещо в Банско е на голяма висота, благодарение на всички предишни ръководства на общината, на сдружение „Избор“ и най-вече на всички служители в системата на социалните услуги… Горд съм, щастлив съм и тези услуги трябва да продължим да ги поддържаме и развиваме“.
Допреди 20 години децата с увреждания са плътно затворени зад стените на домовете си, а родителите примиренчески понасят липсата на държава към тези семейства.
Пет майки поставят трудното начало на тяхната социализация, и привличат вниманието на банската общественост, спомня си д-р Глушкова и споделя, че най- тежкият въпрос, който остава като отворена рана е къде ще отидат порасналите им деца, когато тях няма да ги има:
„Искам да направим едно хубаво жилище, къщичка, в която нашите деца да останат завинаги тук, когато нас няма да ни има… Аз съм сигурна, че Община Банско, ръководството на общината и цялата общественост на града ще помисли за нашите деца и те ще останат в тяхното училище, техния дом“.
Оказа се, че общината не затваря сетивата си пред този основен проблем. Ангажиментът на кмета Георги Икономов: „Ние трябва да развиваме тези услуги и да ги изменяме спрямо потребностите на порасналите деца, които вече са възрастни хора, защото те са потребители на тази услуга цял живот. Те няма къде да идат… Трябва да разширим този дом с допълнителни помещения, да го превърнем в друга услуга. Това нещо ще стане“.
