3
В България от здравеопазването не са доволни не само пациентите, а и самите медици, които упражняват медицинската професия. Това заяви в интервю за предаването ни "Неделя 150" заместник-председателят на здравната комисия доцент Георги Йорданов от БСП, които следващата седмица се очаква да внесат мотивите си за вот на недоверие по темата за здравеопазването.
БСП вижда безидейност в сферата на здравеопазване в политиката на управляващата коалиция, подчерта още доц. Йорданов:
"Ние имаме друга визия и представяне пред хората, които постоянно се обновяват. Например, ние искаме тази здравноосигурителна вноска от 8% да не се увеличава, тъй като ние считаме, че парите са достатъчно и че те просто трябва да бъдат използвани по-ефективно, както и да бъдат по-добре контролирани".
"Ние очаквахме да видим предложения за здравна реформа", посочи в коментар на представените от здравния министър Кирил Ананиев модели за бъдещето развитие на здравеопазването.
"Естествено, че моделът на финансиране и важен, но важен е и моделът на структурирането на медицинската помощ, както и моделът на достъпността на медицинската помощ до гражданите на Република България и то независимо от тяхното географско местоживеене. В крайна сметка е важно и качеството на медицинската помощ. А ние бяхме свидетели на представянето на два модела, които министър Ананиев нарече "намерения", както и каза, че е фен на втория, с който се води до вкарване на частен застраховател като втори стълб на системата, задължително и доброволно осигуряване и "код пеймънт", т.е. доплащане", добави доцент Йорданов, според когото чрез предложенията си министър Кирил Ананиев се опитва да "покрие една дупка, която той изчислява, в бюджета на НЗОК от около един милиард лева".
В ефира на "Хоризонт" доц. Йорданов разкритикува различни аспекти от здравните модели, като се фокусира основно върху втория вариант, предвиждащ въвеждане на задължителна здравна застраховка, зависеща от пола, възрастта и региона, в който живее пациентът. При него той и Здравната каса ще си делят разходите за лечение в болница, когато то е под така наречената "гранична линия", като ако тя е 700 лева, то болният ще плати 15%, а НЗОК - 85 на сто, докато всичко над граничната линия ще се плаща от Касата и от застрахователя. Според изчисления, тези "15 процента представляват малко над 100 лева по изчисления при цена до 700 лева", обясни доц. Йорданов.
"Въпросът е каква част от българските граждани, особен социално слабите и пенсионерите, могат да си позволят да отделят през месеца 100 лева за своето лечение? (...). Тук идва една система и казва "ако вие лежите в болница, а това се налага - ще платите 100 лева", но въпросът е, че ако има последващо влизане в болница в рамките на същия месец - отново 100 лева, т.е. колкото пъти се влезе в болницата, толкова пъти се плаща (...). А тази категория хора, за които ние говорим, се лекува в общинските болници, които обаче в края на месеца няма да могат да фактурират пари от прихода от лечението на граждани към Здравната каса и те ще трябва да затворят вратите си", обясни заместник-председателят на здравната комисия.
В нито един от предложените от здравния министър модели не се споменава "реалното определяне на стойността на медицинските дейности, независимо в болнична или извънболнична помощ", изтъкна още доц. Георги Йорданов, който коментира и Национална здравна информационна система, и клиничните пътеки, определяйки ги като "един инструмент, който не би трябвало да касае финансирането в здравеопазването, тъй като то се определя основно от реалната цена на медицинските дейности".
Сектор "Здравеопазване" е изключително чувствителен и винаги е обект на широка дискусия, добави в коментар по темата в предаването ни "Неделя 150" председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.
"Секторът е бил обект на политическа употреба и вот на недоверие в последните години във всяко правителство, а в някои - и по два пъти. Важно е решенията в него да се взимат чрез максимално дълго дебатиране на предложенията и постигане на консенсус, който да бъде обществен, експертен и надпартиен, защото само така могат да бъдат устойчиви промените, които се предприемат. Факт е, че силите са изравнени, като това е така и по отношение на съответната политическа сила".
Д-р Дариткова подчерта, че искащите вота на недоверие "не искат" с него "да свалят правителството", а да "се започне дебат за здравеопазване":
"Смятам, че такова е и намерението на министър Кирил Ананиев, който изпълни решението на НС и внесе предложения за изменения на здравноосигурителната система от гледна точка на финансирането. Целта на тези предложения е наистина да се инициира разговор, а не е казано, че тези два модела са финалните - няма законодателни промени", добави д-р Дариткова, според която промените целят и да се разшири възможността за навлизане на нови терапии и лечения. "Друга цел е да се намалят плащанията от джоба на българските граждани, тъй като всички експерти у нас, както и международните институции подчертават, че тогава, когато българинът плаща от джоба си допълнително около 48% от разходите за лечение, това застрашава неговата здравна сигурност", добави д-р Даниела Дариткова, както и припомни, че следващата седмица в Комисията по здравеопазване ще се проведе първият разговор за моделите на финансиране, които са част от концепцията на здравния министър.
Д-р Дариткова изтъкна, че предложенията на министър Кирил Ананиев са изцяло в унисон с поисканото от Народното събрание, а именно "нов модел за финансиране, а не модел на предлагане на здравна грижа".
"От гледна точка на предлагането на здравна грижа, дебатът трябва да се състои по друг механизъм. Важно е финансовата рамка да е стабилна и оттук нататък да се преценяват и остойностяват отделните видове терапия, както и оттук нататък да се търсят решения на дисбалансите в системата, като този между болничното здравеопазване и доболничното такова", допълни д-р Дариткова, както и уточни, че страната ни е с най-висок процент на хоспитализации в сравнение с другите европейски държави.
"На този етап изпълнението на бюджета върви спокойно. Преразход имаме единствено по отношение на медикаментите за онколечение, а по всички останали разходни пера на бюджета на НЗОК имаме балансирано салдо", каза още д-р Дариткова, която се надява бюджетът за здраве за следващата година да бъде увеличен.
По повод разбитата от ГДБОП и прокуратурата схема за злоупотреба с лекарства и медикаменти за онкоболни, които не са давани на пациентите, а изнасяни и препродавани в чужбина срещу сериозни суми, д-р Даниела Дариткова посочи:
"Вярвам, че ако имахме Национална здравна информационна система и този случай, и предходен подобен в Пловдив с изпълнение на фиктивни рецепти можеше да бъде предотвратен. Отчитам като недостатък на здравната ни политика до този момент забавянето на изграждането на тази система, защото тогава подобни случаи щяха да бъдат спирани още в зародиш и нямаше да се стига до такова тежко сриване на доверието".
От доста време сме свидетели на проблема в сферата на снабдяването със скъпи лекарства и в частност на онкозаболяванията, добави по темата доц. Георги Йорданов от БСП:
"Безспорно ние сме изправени пред факта, че български граждани не могат да осигурят медикаменти за своето лечение и са принудени, и то за онкозаболявания, да ги купуват у съседни страни, като например в Турция. И в същото време виждаме, че се отделят количества, които са платени веднъж от Здравната каса и намират начина и методиката да пристигнат на други цени в Западна Европа".
Още коментари по гореспоменатите теми, както и подробности за други здравни проекти, сред които е и изграждането на единна национална здравно информационна система, а също и за скандала с участието на две известни у нас клиники, които към момента са затворени - можете да чуете в звуковия файл.
