„Едно общество се оценява именно по грижите за най-уязвимите контингенти. Един от тях е групата на пациентите, които се нуждаят от палиативни грижи и техните семейства. Ние забравяме, че правото на тези грижи е неотменно човешко право и то е признато в редица международни документи. Към настоящия момент у нас все още не се мисли за продължителните палиативни грижи в този аспект. По никакъв начин не се обръща внимание на връзката на редица основополагащи международни документи с оказването на този вид медицинска помощ и не се разбира важността не само за отделния пациент, но и за неговото семейство и обществото като цяло“.
Проф. Деспотова подчерта, че има една единствена клинична пътека по палиативни грижи, която влиза в конфликт с дефиницията на Световната здравна организация и Хартата за правата на човека и пациента. Тази клинична пътека е свързана с онкологичните заболявания. Докторът подчерта, че тези грижи се полагат за много широк спектър пациенти, като най-голямата група не са онкологичните пациенти, а пациентите със сърдечно-съдови заболявания:
„У нас тази единствена пътека дава приоритет на около 30% от пациентите, а останалите 70% са изхвърлени от системата и дискриминирани. /…/ Ако ние осъзнаем необходимостта, финансиране ще се намери. Палиативната грижа трябва да стане част от националния здравен план“, коментира проф. Деспотова. Тя смята, че липсата на правна база и разписаната дискриминационна пътека, както и неспазването на международни пактове и подписани от нас конвенции могат да доведат до това – нуждаещи се хора от такава помощ да съдят страната.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
